Има хора, които обвиняват демокрацията за краха на образователния стандарт в България. Захвърлихме старите ценности преди да утвърдим нови - упадък, разруха...
Други смятат, че нивото и мотивацията на преподавателите е недостатъчно, учебниците са несъобразени с възрастта на учениците, а самата програма е неактуална и непрактична.
Най-вероятно имат известно право.
Ето ви трета причина - ''делегиран бюджет''.
Всяко училище получава издръжка според броя на учениците си. Нарича се ''делегиран бюджет''. Той варира около 1200-1500 лв. за ученик годишно. От този бюджет се изплащат заплати, бонуси на учители, отопление и др. Допълнително училищата могат да кандидатстват по различни програми, но делегираният бюджет e основният финансов поток, с който се захранва едно училище.
Замислено е като положителен стимул. Работиш добре - получаваш повече. Да, ама не...
Как една добра идея започва да се изкривява?
Демографски спад. Отпадат цели паралелки, а с това се съкращават и учители.
Съдбата на едно училище зависи от броя на учениците му. Отлив на ученици означава колега по-малко догодина.
Така в по-малки училища и в такива със смесен етнически състав се прожектира филма ''Широко затворени очи''. Не се пишат отсъствия, рядко се пишат и двойки. Ами ако вземе детето да се премести в друго училище? Вместо да се възпитават, учениците се ухажват. Нивото се снижава, за да може всички да преминат в по-горен клас, та да не се разсърдят. Средноможещите и посредствените се превръщат в отличници на фона на напълно незнаещите или тотално неприсъстващите (т. нар. ''мъртви души'' - водят се в класа, но никой не ги е виждал).
На другия полюс са т. нар. ''престижни училища''.
Максималният позволен брой ученици в паралелка е около 30. И тъй като са престижни, ги запълват докрай. Лингвистите определят 10-12 души като оптимален брой за една чуждоезикова група. Над този брой, възможността на всеки ученик да практикува активно четене и говорене силно намалява.
При 30 човека в клас за средно 20 минути устни упражнения в час - сметнете сами! И това е само за чуждите езици. Представете си 29 тийнейджъри на 25 квадратни метра като шум, разлики в ниво (кой разбрал-неразбрал)...
Паралелките не само се препълват, те се и мултиплицират. При увеличаващи се на брой паралелки, с всяка година прием в ''престижно училище'' става все по-лесен. С което престижът спада, защото се приемат ученици с по-скромни резултати редом с тези, които наистина са се поизпотили.
Но от броя на учениците зависи ''делегираният бюджет'', така че училището измисля нови програми, профилира, бълва абитуриенти.
А явно делегираният бюджет функционира добре само по количествени показатели. Не съществува реален контрол на качеството на обучение, който да коригира наслоената неграмотност на ученици, които взимат дипломи на автопилот; учители, които завишават оценки и цяла армия държавни служители, които на базата на цялата тази боза изготвят "национални стратегии", "иновативни методики" и каквото друго са превели с Google от западни източници.
