На всеки горе-долу шест месеца, както сочи справката ми в Google, синдикат "Образование" и КТ "Подкрепа" плъзват любимата си идея за решаване на проблема с дисциплината в училище - оценки за поведението на учениците.
Мина се някакво време и от двете сдружения пак се сетиха да поставят темата за обществено обсъждане.
На скорошна среща с директори и представители на Министерството на образованието (МОН) от "Образование" и КТ "Подкрепа" подеха разговора за нуждата от незабавни мерки за спазване на училищния правилник. И въвеждането на оценки за дисциплина се изведе като панацеята за проблемните ученици.
Основанията за думите им целокупно може да изброим и насън. Днешните деца не уважават учителските авторитети, не гледат сериозно на съществуващите наказания - забележка, предупреждение за преместване в друго училище и фактическо преместване, и се чувстват безнаказани.
Училището е ставало терен за какви ли не своеволия. От такива, на които да се възмущаваме - като кючеците в междучасията, до такива, от които да ни побиват тръпки - като крайни случаи на агресия между деца.
Откъдето и да го погледнем, проблем с дисциплината в клас има. И да, трябва да се измисли нещо за овладяване на положението.
Но въвеждането на оценка за дисциплина изглежда несъстоятелна идея.
Това е социалистическа приумица, към която представителите на просветата у нас методично се връщат, защото сякаш няма какво друго да предложат. Тоест не разполагат с образцов модел, дал резултати в сферата на родното образование, на който да се опрат при деца, системно неспазващи правилника за поведение в училище.
А причината да нямат такава практика е, че училищните власти рядко излизат от утъпканата пътека при справянето с проблемните ученици. Те действат по учебник. Говорят с родителите на детето, изпращат го при училищния психолог и се надяват, че това ще е достатъчно. Но то в повечето случаи то не е.
---
Още една гледна точка за "лошите" деца в училище прочетете в коментара тук:
---
Разбира се, има и училища, които следват различна от установената методика, но няма как да разберем дали техният подход е по-добър, защото в просветното ни министерство липса единна мрежа, където учителите да обменят опит.
Анализът на образованието у нас е опрял до сухите бумаги, където преподавателите отчитат на хартия дейността си.
Така стигаме до стария принцип на комунизма - да се пишат оценки за дисциплина. Като новото в общото предложение на синдикат "Образование" и КТ "Подкрепа" е родителите да търпят финансова санкция от 500 лева, ако не се явят в училище при проблем с детето им.
Защо обаче първо не се замислим какво са постигнали оценките за поведение в миналото, преди отново да ги правим част от образователната ни система?
Истината е, че оценяването на поведението не се е доказало на ефективна стратегия за намаляването на агресията сред подрастващите. Не говоря за това, че някога оценките са сеели страх сред някогашните ученици - там методът е работил безотказно.
Говоря за това, че практиката не помогнала на никого трайно. Наслоила е усещане за несправедливост, издигайки преподавателите до свещени фигури, на които възпитаниците не могат да кажат и копче.
От обща култура всеки ще ви каже, че това не е продуктивно възпитание.
Да третираш подрастващи младежи като добичета за впряг ще провокира насрещен бунт и още приливи на гняв. Какво велико откритие, нали? Никой не се чувства добре, когато е публично унижен и последното, което ще направи, е да се вземе в ръце, за да слугува на авторитетите само защото така са му казали.
Оценките за дисциплина са символът на времена, когато привидно животът е текъл по мед и масло, но когато се вгледаш в отделните случаи, в отделните животи, се виждало, че ситуацията далеч не е толкова розова. Ще е чудесно, ако това не се повтаря.
Но за да се случи образователният процес ще трябва се раздели с гнилите си традиции.
---
Няколко думи за остарелите програми за обучение:
---
По-полезно би било да се потърсят добрите примери за овладяване на непокорните ученици. Да се посочи кога разговорът с родителите е помогнал и кога (както става често) агресията на детето е отражение на семейната среда и е необходимо да намеси кавалерията от психолози, ментори и социални работници.
Не казвам, че това е готовият отговор за изкореняване на куцащата дисциплина, а че ще даде реална картина на настоящото състояние на преподаването и това, което свързва агресивните деца. Без да сочи никого с пръст, ще предостави реална база, от която впоследствие да се търсят решения.
Връщането на оценките за дисциплина ми звучи като институциите да са се предали, да са си казали, че с днешните деца няма оправия и сега да търсят нещо, което ще подейства бързо и веднага. Като с вълшебна пръчка.
Качественото образование обаче не е магически трик. Не е като да извадиш зайченце от шапка и промени при него в никакъв случай не бива да се правят наслуки.
