Кога започва вашият работен ден? В 8:30 сутринта? В 9:00, че дори и по-късно? И вероятно продължава 8 часа, след което наистина имате нужда от почивка?
Тогава защо, за Бога, сме приели, че при децата е различно и те спокойно могат да изкарат почти цял работен ден, започвайки рано-рано - от 8 сутринта и дори и преди това?
Да имат, според класа, първи час от 7:30 или 8:00, да продължат до 1-2 следобед, след това да пишат още няколко часа домашни, да отидат на частен урок и техният работен ден да приключи около или дори след този на възрастните?
Дори по-малките откарват в училище до 16:00-17:00 часа - след задължителните часове имат занималня, която отново включва и писане на домашни.
И ако възрастните почиват в събота и неделя, за учениците това е усилно време - още домашни, школи и частни уроци (защото школото може да почва рано и да трае дълго, но за сметка на това не дава нужната подготовка за изпита за следващото ниво).
Накрая всички се чудим защо децата мразят училището, резултатите им от матурите ежегодно копаят нови дъна (3,39 по български средно тази година), по функционална грамотност сме окупирали последното място в Европейския съюз, а образователната система дава всичко друго, но не и равен старт.
Още от невръстна възраст децата у нас разбират, че да учиш е гадно, уморително и скучно.
По-схватливите очакват, че положението ще е подобно и по-нататък в живота, а останалите нямат търпение да крещят от 1 до 12, да приключат с тази мъка и да си отживеят.
Положението дори може леко да се влоши от предстоящата учебна година, тъй като Министерството на образованието планира да позволи налагане на по-ранен режим за начало на учебния ден. Досега той започваше не по-рано от 8 сутринта, като това можеше да става по изключение и не преди 7:30 - например там, където се учи на две смени.
Сега МОН предлага учебният ден просто да започва не по-рано от 7:30, т.е. за училищата няма пречки да викат децата още по тъмно, ако решат. И то при положение, че върви уж точно обратният процес - постепенно се излиза от двусменния режим на обучение, който налага първата смяна да започне толкова рано, че втората да не откара до нощите.
Ако първият час започва в 7:30, дори дете, което живее срещу училище, трябва да стане най-късно в 6:30.
Повечето - особено в по-горните класове, живеят доста по-далеч и за да са навреме за първия час, трябва да са на крак в 6:00, че може и по-рано.
Всевъзможни проучвания сочат, че в толкова ранен етап от деня децата не са напълно адекватни и учебният час, който започва в 7:30, трудно може да е ефективен. Както и последните часове, в които всички дремят.
И не само - например според препоръките на Американската академия по педиатрия, тийнейджърите имат нужда от 8-10 часа сън, а учебният ден не трябва да започва преди 8:30, за да могат да си го набавят.
При това не става дума за глезотия и вездесъщото пристрастяване към екрани. При подрастващите се променят биологичният часовник и ритъмът на сън и будуване - на тях просто им се доспива по-късно.
А липсата на достатъчно сън води не само до по-лоши резултати в училище, но и до риск от кофти старт в живота - наднормено тегло, депресия и отказ от движение, и се отразява на младия организъм също както на този на възрастните.
Неслучайно във Финландия, отличникът в образованието, занятията рядко започват в 8, като обичайно е първият час да е от 8:30 - 9:00 часа и дори по-късно.
Въпросът за училищата у нас не е само в прословутото плачевно ниско качество на образованието, в остарелите и неадекватни програми и методики, в калъпа и стимулирането на зубренето, а не на критичното мислене и уменията. Не става дума и само за частните уроци, елитните и простосмъртните училища и всичко това, което изкривява системата, от която излизат функционално неграмотни млади хора.
Част от тази остаряла система е и начинът на мислене за самите деца, за който е показателен и примерът с ранното започване на часовете и огромното натоварване.
Училището не трябва да бъде наказание, нито форма на мъчение. То трябва да е забавно, да е място, където децата да ходят с желание и заложбите им са стимулирани, а не вкарвани в прекалено тесен калъп. Институция, която оставя достатъчно свободно време за игри и забавления или поне предоставя повече такива.
Това касае абсолютно всичко - от устроени за игри и физическа активност пространства и по-разчупена вътрешна среда, през съобразени с детските нужди графици до по-съвременна концепция за преподаване, учебно съдържание и дори оценяване.
Но най-важното е, че училището трябва да остави децата да бъдат деца и да изживеят детството и безгрижните си години, а не да ги третира като малки възрастни, че дори и като роботи, които носят на натоварване колкото изкуствен интелект.
Българското средно образование в настоящия си вид не оставя достатъчно пространство за детство и форсира учениците да пораснат и влязат в циничния свят на големите по-бързо от необходимото.
А преждевременно порасналите деца често се превръщат в незрели възрастни.
