Българите не сме особено религиозен народ, което не е учудващо. Нито пък е нещо лошо.
Ето, Швеция е сред най-атеистичните държави в света, а редовно оглавява класациите по стандарт на живот и щастие. Но да оставим шведите на тях си. Ние винаги сме били на кръстопът и всеки, тръгнал към Европа, се е чувствал длъжен да остави генетичен и етнически материал по пътя си.
45 години комунизъм пък съвсем са притъпили вярата в Бог, която и без това при нас е сложна плетеница от източно православие и езичество.
Затова, а и защото в българското образование бушуват куп "незагасени пожари", е озадачаващо, че пак изплува идеята за изучаване на религия в училищата.
И в този и без това горещ откъм новини март месец хрумването отново цъфна като подранило кокиче.
Министерството на образованието заяви, че обмисля Богоугодно изучаване на, цитирам, "добродетели и религия" в клас. На свой ред ведомственият министър Красимир Вълчев побърза да уточни, че в евентуалния процес ще бъде включена и Българската православна църква, понеже закъде без нея...
Дотук концепцията на МОН успя вече да придобие крайно обезпокоителен тон.
Не само защото "добродетели и религия" е мъгливо понятие, което, попаднало в неподходящи ръце и уста за преподаване, може да се превърне в грозна пропаганда. А така зададените от Вълчев параметри са идеалната рецепта именно за подобен развой на нещата.
••• Идеята за оценки по дисциплина е кошмарна. Ето защо:
А и поради факта, че България е светска държава и въведе ли се подобен предмет, макар и незадължителен, то той не бива да включва само християнството.
И изниква бързия въпрос за любознателните - колко набожни (понякога само на думи) родители ще са съгласни детето им да научи повече за исляма в клас?
Предвид предразсъдъците, които и до днес владеят обществото ни и неговото историческо съзнание, по-скоро ще има масово недоволство и протести, отколкото бурни възгласи на доволство. Положението не би било нито добродетелно, нито религиозно...
Пък и не е време за религия в училище. Време е българското образование най-накрая да бъде реформирано и да се фокусира върху предмети и теми, които ще имат практическа полза за учениците в живота им - и преди, и след абитуриентския бал.
На фона на плачевни резултати по функционална грамотност и четене с разбиране хрумванията за часове по фолклор, тропане на кръшни хорà и "добродетели и религия" сякаш само забаламосват родителите, че нещо се върши из коридорите на МОН.
••• Има ли как да изпъдим частните уроци от българското образование? Четете тук:
На теория звучат добре, на практика ще са поредният час, който няма да осигури никакви истински нужни на ученика знания.
И понеже казах "пожари" по-горе, ще припомня - програмата по литература се търкаля в пепелта от десетилетия заради липса на промяна, а в часовете по математика учениците са метнати в огъня на безконечни уравнения още от най-ранна детска възраст.
Учебниците по редица други предмети пържат мозъците на учениците, защото са като написани от изкуствен интелект, който е превеждал от мандарин. Всичко това няма нужда от прекадяване с тамян, а от спешни мерки, които да вкарат образованието ни най-накрая в XXI век и в полето на практиката, а не на сухата теория.
А религията - тя винаги ще си е там. И в душата на религиозните, пък и в училище - като СИП. Това е предостатъчно.
