Мине се, не мине, и отнякъде полъхва на соц така, както полъхва севернякът в края на зимата - не прекалено силно, само че все пак достатъчно осезаемо.
Парадоксално, но леденият дъх на носталгия води до горещи блянове по твърда ръка и желязна дисциплина.
Напоследък тези въжделения не се отнасят за цялата ни държава, а само за отделни отрасли, че е по-лесно. Като например за образованието - това сираче на държавния апарат, за което се сещаме кажи-речи само по изпити и по празници.
Ето, според ново проучване 84% от родителите искат да се въведат оценки за дисциплина в училище. Оценка за поведение, както са ѝ казвали едно време, нали сме на въпроса за носталгията.
Освен това горе-долу същият процент анкетирани иска в училище да се набляга повече на ред и по-малко - на творчество. На творчество ще ги учим друг път учениците, сигурно махват с ръка отегчено някои, на тая държава колко пък творци са ѝ потрябвали...
••• Защо ако детето яде руска салата от пода, то най-вероятно е българче:
Дискусиите за нуждата от ред в школото започват да напомня баснята за най-хубавото гардже - нашето е най-хубаво, ама сякаш учи в джунглата.
Защото проблем с дисциплината има, но малцина ще излязат с едни гърди напред на родителска среща и ще признаят, че проблемът е тяхното дете.
Още от едно време по тези мили вечеринки след забележка за поведение родителят веднага отключва режим "Оправдание": Ама то детето по принцип е много добро; ама те другите го закачат...
Можем само да си представим как оправданията преминава в турборежим, ако в бележника цъфне и цифрово изражение на забележката.
А какво да кажем за онези 83%, които искат цялостна забрана на мобилните телефони в училище? Дали ще издържат цял ден да не прослушат вранчето папало ли е, чело ли е, изпитвали ли са го в час, или ще му тикнат против правилника смартфона в джоба?
Въпросът граничи с риторичен.
Както и онзи около униформите и дали родителите, които най-много настояват за тях, няма първи шумно да се оплачат колко са скъпи бродираните ризки и сака.
••• Оценки за дисциплина? Защо това е невероятна глупост - Антония Руменова пише тук:
Зад всичко това прозира обезпокоително вдигане на ръце от отговорността за детето и неговото възпитание.
Като че ли мнозина се успокояват, че ще изпратят отрочето в училище и оттам нататък педагози и система самоотвержено ще обединят усилия хем да го изучат, хем да го възпитат, хем, ако може, и на ред и дисциплина да го научат. Е, няма как.
Ако детето не е усвоило у дома в семейството си, заобиколено от най-близките си, че в час се слуша и седи мирно, е изключено тепърва да го възприеме от чужди хора.
И няма оценка, забележка, отсъствие или униформа, които да озаптят ситуацията, когато липсват "първите седем". Дори и изведнъж вечната Янка Такева да изобрети машина на времето и тя да върне цялото ни образование във вида му отпреди 1989 г., ако ей тия "първи седем" са в безсрочен отпуск, все тая.
Така че с носталгия нищо няма да стане. Дори и в образованието.
