Често чуваме, че нещо му има на по-младото поколение. Че са странни, даже може би леко... сбъркани. Почти не се замисляме обаче, че някой е отгледал това поколение, учил го е как да си обува чорапите и връзва връзките, но и му е повлиял необратимо.
За това рядко разсъждаваме и още по-рядко говорим на висок глас.
От друга страна майчинството в България е натоварено с особен ореол на непогрешимост. Майка героиня може и вече да не е почетно звание от НРБ, само че е устойчив начин на мислене. Майката е издигната почти до ранг светица.
Сериалът "Майките" с един ритник сваля измисления майчински ореол и показва кой отглежда децата-чудовища.
Продукцията не съвпада едно към едно с едноименния роман на Теодора Димова, който хем е великолепен, хем е още по-мъчен за преглъщане. Сценаристите са си позволили да осъвременят книгата, което е разбираемо - тя излиза на книжния пазар през 2006 г., а оттогава насам е изтекла много вода.
До момента промените по романа "Майките" не са фрапантни и не изменят най-важното - сюжета.
Няма да крия, че намирам голяма част от съвременните български филми и сериали за самоцелно тягостни и мъчителни. Те са мрачни и натоварващи, само защото някой е решил, че такъв е българският кино канон. Сериалът на Nova е тежък съвсем умишлено, той няма как да е друг, да подеме различен тон.
И, да, в него майките са злодеите, колкото и мъчително да е това за смилане от някои зрители. Даже нещо повече - в поредицата децата се опитват да са нормални напук на майките си, напук на счупените си семейства.
••• Чуйте тук разговора на Антония Руменова с Неда Морфова за новата вълна в българското кино:
След завладяващият сюжет идва и другият огромен плюс на "Майките" - актьорската игра, особено тази на тийнейджърите актьори.
Откровено казано, по-възрастните им колеги на моменти залитат в добре познатото преиграване и театралничене. В някои кадри са недостоверни, обаче младите актьори наваксват всякакви пропуски. Толкова са органични, че понякога чак е стряскащо колко искрено влизат в образите си.
Пълнокръвна роля прави и Боряна Братоева - на малкия екран тя е любимата учителка Явора.
Явора, която държи да ѝ говорят на малко име и се опитва да помогне на малките зверчета да превъзмогнат семейните травми. Тя е онази искрица нормалност, която все пак дава надежда, че не всичко е загубено - и за майките, и за децата им, а и за обществото като жив и дишащ организъм.
Не на последно място, и романът на Димова, и сериалът са построени по по-малко познат на публиката начин и това ги прави още по-интригуващи.
Надеждата ми е, че поредицата ще накара поне част от зрителите си да се замислят, вместо първосигнално да отсъждат.
Да вникнат в драмите на героите, а не само да отреждат кой е крив и кой е прав. И след съкрушителния край, който се задава след само три серии, да осъзнаят, че често не децата са виновни за това какви са, а майките, които са ги изваяли по свой образ и подобие.
Пък ако "Майките" послужи за солидна основа, върху която тепърва да се гради истински добро българско кино, което не мъчи зрителите само за кеф, а с ясна идея, би било още по-хубаво.
