Мине не мине месец, и комшиите в Гърция току обявят общонационална стачка и спрат да работят тотално. Администрации, училища, влакове, фериботи и летището в Атина - всичко е аут за 24 часа. Държавата е под блокада и ако някой е имал планове за точно този ден - да се сърди на лошия си късмет.
Който чисто статистически може да го споходи често.
Преди малко повече от месец беше същото - пълна блокада, само поводът беше различен - безхаберието на властите покрай влаковата катастрофа отпреди 2 години, при която загинаха десетки.
Сега гърците искат пари - ръст на възнаграждения, мерки срещу жилищната криза и поскъпването на живота и - забележете! - възстановяване на 13-ата и 14-ата заплата. С подобни искания стачкуваха и през ноември 2024 г.
••• Какъв е днешният протест:
Изобщо - стачките са национален спорт в Гърция, чиято популярност може да се мери единствено с бурните протести, при които задължително се заформят и качествени мелета и бой с полицията.
Ние от север гледаме с лошо око на подобна невъздържаност, процеждаме по едно "михлюзи" и си плюем в пазвата гърците да се укротят като дойде време да ходим при тях на море.
Но българите сме от друго тесто, носим бремето на тежко соц наследство и нефелни синдикати и не сме твърде в позиция да раздаваме оценки за обществените отношения в родината на демокрацията.
И вместо да мърморим, че съседите-мързеливци само се чудят как да не работят, можем да им помогнем с идеи за искания за следващата стачка - която по график би трябвало да се падне около края на май-началото на юни.
Защото - съгласете се - кучето скача според тоягата.
У нас да искаш 13-а и особено 14-а заплата може да е нахално, понеже никой никога не ни я е давал. То ще е все едно да излезеш на протест с искане рибата да няма кости.
В Гърция обаче 14-ата заплата е изконна традиция, която се наложи да бъде прекъсната само защото държавата фалира преди десетина години.
И след години на лишения с едва 12 заплати годишно, затегнати възможности за крадване от местната и европейската хазна и чинно плащане на данъци бюджетът на държавата се поокопити и е време гражданите да предявят претенции.
Все пак те я издържат тази държава с труда си (когато го полагат), нали така? И заслужават подобаващи поощрения и стимули.
Например:
- Бонус за ходене на работа
Това, че гърците са мързеливи, е злонамерено клише. Официалната статистика - например на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, казва точно обратното - средно годишно хората в южната ни съседка полагат неблагодарните 1886 часа труд - най-много в ЕС. В България са 1618, а в "работлива" Германия - само 1340 часа.
И докато на Запад тестват 4-дневна работна седмица, Гърция стана първата страна в ЕС, която официално въведе 6-дневна работна седмица!
••• Какво представлява 6-дневната работна седмица - вижте тук:
Тоест тези хора работят, та пушек се вдига, и това следва да бъде оценено от неблагодарната им държава. Време е трудовият грък да започне да настоява и за бонуси - за някои от които в страната така или иначе има практика отпреди пустата криза.
Например който ходи всеки ден на работа, следва да получава поне 10% отгоре върху надника си. Който ходи и не закъснява - 15% повече. Който не закъснява и не си тръгва преди края на работното време - 20%.
И понеже всеки може да отбива номера и да зяпа сериали на бюрото, е редно да се въведат и качествени поощрения, особено в държавния сектор. От рода на:
"Добро утро" - 5 евро.
"Как мога да Ви бъда полезен?" - 10 евро.
"Питайте, нищо, че тук не е информация" - 30 евро.
Премия за използване на компютър и владеене на офис пакет - 10% от заплатата.
- Пенсии за всички възрасти
Непосилно и несправедливо е при толкова много полаган труд да се получава пенсия СЛЕД края на трудовия стаж. Тогава вече е късно, човек е изхабен, болен и немощен и може да се радва на живота само ако държавата му плаща почивките в родните курорти (което също е редно да се прави).
Част от традицията в Гърция обаче е двете да се получават паралелно - заплата плюс я инвалидна пенсия за несъществуваща слепота, я пенсията на отдавна починал близък. След като държавата вече си е стъпила финансово на краката, практиката трябва да се поднови.
Че то кара ли се само на една заплата с тия разходи за живот, и без 15-то, че дори и без 14-то възнаграждение?
Да не говорим, че този отруден народ не бива да се скапва от бачкане чак до 60-65 години. Работа до 50, максимум 55 години е достатъчно - на хората трябва да им остане време да се порадват на живота, слънцето и морето, вместо да бъхтят до смърт и по 6, 7 , че и дори 8 дни в седмицата.
••• Това, че отпорът във Франция не успя, не значи, че гърците не могат да опитат:
- Бонус за платени данъци
След като държавата ограбва обикновения грък и не му дава 14-а заплата, откъде-накъде той следва да се чувства длъжен и солидарен с нея и да ѝ плаща данъци?
И какво получава той срещу тях - шестдневна работна седмица! Хич не е чудно, че хората правят и невъзможното да си спестят всеки евроцент към хазната - те, така да се каже, имат моралното основание.
Затова вместо да ги гони и наказва, Гърция следва да предприеме друг подход - отстъпки, бонуси и опрощаване на задължения при чинно платени данъци върху реални доходи. Или инвалидни пенсии.
Или пък да ги награди с 15-а и 16-а заплата, които после да обложи с данъци.
А може и с държавна службица.
