България е вълшебна страна, в която изненадите валят. Понякога буквално, защото и снегът, и проливният дъжд ни изненадват, въпреки че метеоролозите предупреждават за тях дни предварително.
За по-сериозни бедствия да не говорим - наводнения като в Карлово или по Южното Черноморие водят след себе си кризи, с които не можем да се преборим с дни.
На фона на неспособността ни да се справим и с най-обикновен декемврийски снеговалеж, е озадачаващо какви масови подигравки предизвика новата инициатива на Европейския съюз да ни обучи как да реагираме при кризи.
Обучението за запасяване с продукти от първа необходимост, събиране на "спешна раница" и реакция при извънредни ситуации дори е закъсняло.
Мнозина намериха за изключително смешно, че ЕС ни приканва да се подготвим за първите 72 часа на бедствието. Ама как, пита се родният мнителен любопитко, Брюксел е изчислил тези 72 часа, хахаха!
И се подхилва под мустак, защото е свикнал да се приема за по-умен от онези брюкселски бюрократи, които според него само го замерват със случайни числа...
Само че всъщност именно първите три дена при всяка криза са от критично значение и са най-трудни за оцеляване. След това първоначалният шок отминава, човек се окопитва, а държавата и доброволците постепенно създават организация.
Но каква организация, подскачат като ужилени други, та нали под "криза" разбираме "война", а под "война" разбираме "ядрена война"?! Няма какво да му мислим, когато започнат да валят ядрени бомби от небето, кисело-иронично отбелязват те.
••• Какво е най-важно да има в "спешната раница" - обясняваме тук:
Ядреният взрив обаче не означава автоматично, че няма да има никакви оцелели. А и неслучайно говорим за "кризи", а не за "ядрена война".
Пишман анализатори с проруски уклон като Явор Дачков бързо привидяха опит ЕС да ни подготви, когато разсърдения на Европа Путин най-накрая натисне червения бутон.
Неприятната истина е, че в епоха на резки климатични изменения, които водят със себе си унищожителни природни бедствия, войната - ядрена или не - е само един от множеството сценарии.
Даже един от по-малко вероятните, ако трябва да сме максимално точни. Преди него идват аварии, локални конфликти, природни катастрофи...
••• Защо е невероятно ценно да имаме План Б, когато се случи нещо страшно - четете тук:
Спомените за миналото лято, когато Старият континент беше ударен едновременно от опустошителни наводнения и от бушуващи пожари, още са пресни в ума на хиляди европейци. Те са най-сигурното доказателство, че няма нужда от военен конфликт, за да се наложи да влезем в режим "спешна ситуация".
Не е смешно, че не знаем какво да правим, когато "завият сирените" - трагично е.
Надменността, че няма те да ни кажат на нас да се запасим с медикаменти и прясна вода, в най-неподходящия момент ще ни изиграе лоша шега. Каквато вече няколко пъти ни е изигравала всъщност.
В редица държави обученията за реакция при извънредни ситуации започват още в училище. Това традиционно са държави, на които иначе много искаме да приличаме, и които също толкова традиционно ни изпреварват по IQ.
Така че няма нужда да се правим на по-хитри от тях, а да ги догоним, за да не плачем горко после.
