Когато дете се оплаче вкъщи, че в училище има проблем с други деца, това може да породи в родителя неподозирано до момента желание за саморазправа. Темата за агресията в училище обаче е достатъчно сериозна и деликатна, че да оставим емоциите да взимат връх, както и да си позволим обратното - да мислим, че не ни касае.
Наскоро дъщеря ми, която е тиха, кротка и никога невлизаща в конфликти, се оплака, че блузата ѝ е скъсана от съученик, а друг я е залял с вода. Това беше достатъчно, за да си създам представата за тормозеното в училище дете, натирено в ъгъла от зли и лошо възпитани агресори, чиято единствена цел е да правят дъщеря ми нещастна.
Първата ми стъпка беше да изясня случая със засегнати и незасегнати страни, с надеждата все пак всичко да се разреши мирно.
"Мирно" обаче е леко преувеличено очакване, когато си подходил с остър входящ тон (разбирайте CAPS LOCK и три удивителни след всяко изречение във Viber групата на класа), а източникът на бедата е недвусмислено посочен пред директор, зам.-директор, класна и всички родители.
За да се окаже накрая, че дъщеря ми има също толкова участие в инцидента, колкото и "виновните".
Ето защо е добре човек да подхожда с изключително внимание, когато става дума за проблеми в училище и да има предвид, че не всичко, което детето му казва, е непременно истина.
Първо, защото вероятността да се стигне до момента с "Лъжливото овчарче" е много по-опасен. Ако детето веднъж бъде хванато в лъжа (или спести част от историята), в следващия момент, ако наистина има проблем, може никой да не му обърне внимание.
Отделно е важно децата да знаят, че всяка лъжа води след себе си последствия. А те могат да са в няколко посоки - нарушава се доверието в онези родители, които първо търсят сметка от други, вместо от собственото си дете. Опетнява се и името на всички замесени - от учителите, през обвиненото дете до неговите родители, а никой не гарантира каква ще бъде тяхната реакция.
Да живееш с представата, че си перфектен родител, защото безкритично приемаш всяка дума на отрочето си и полагаш какви ли не усилия да го "пазиш", не означава, че си такъв.
Една детска закачка в училищния двор понякога може да достигне чудовищни пропорции в общество, което сякаш вечно е на ръба на поредния конфликт - бил той в работата, в бара, на пътя или дори (и много често) онлайн.
Но около училищните преживявания на децата ни тази наша склонност към конфликти, към викане и сочене на пръст трябва да бъде усмирена. Дори когато наистина има проблем, пак не е нужно да се стига до заплахи от смяна на училище, обвинения за несвършена работа и излишно перчене кой пръв може да доведе медиите, кой има по-големи мускули или връзки.
Не е нужно родителите да се държат по-детински от самите деца.
При наличието на "проблемно" дете в класа с него трябва да се работи и да се положат усилия от всички страни, вместо просто да му бъде лепван етикет. Изисква усилия, да - не само от неговите родители и учителите, но и от всички потърпевши от поведението на това дете.
По-лесно е просто да се оплачеш от "тормозителя", изкушаващо може да бъде да потърсиш и саморазправа, но това няма да помогне на малкия проблемен индивид да се впише обратно в колектива. По-скоро ще го отдалечи и ядоса още повече, а светът вече е пълен с твърде много ядосани възрастни, които някога са били ядосани деца.
Не трябва да се забравя, че децата гледат. Утре ще прехвърлят в училище модела на поведение, който наблюдават при нас, а вдругиден - в обществото.
А ако някой смята, че случващото се в училищния двор или в класната стая не го касае, просто защото не е засегнат лично, то той е като онези деца, които си спестяват част от историята за по-удобно. Тъй като днес ученици са тези, които утре ще заемат нашите роли и от които - колкото и клиширано да звучи - ще зависи общото ни бъдеще.
