Колко е мъжко да не се реве. Да не се проливат сълзи. Мъжете не плачат. И мъжките момичета, (освен когато са сами).
"Бъди мъж, тате, не реви! Вземи си джапанките - и чантата. Майка ти ще вземе чадъра..." Тези нареждания издава един мъж с изгорял от слънцето гръб на плажа, в чийто ръце има единствено слънчеви очила и вестници.
Малкият реве с всичка сила, защото пясъкът му пари на краката, има пясък и в устата си, понеже е паднал преди секунда, а и изобщо му е време да реве. Трудно е да си на 4 години, гладен и сърдит по обяд.
Майката се намесва с гласче в стил пицикато: "Ама, Иво, вземи го, докато излезем, че му пари..." "Пари му, нека му пари, стига с твойте лиготии!" - отсича главата на семейството и обръща гръб на фамилията, която събира багажерията от плажния престой.
Учудващо е с какво постоянство мъжете искат да издялкат от синовете си едни каменни фигури, непоклатими, твърди, неревящи, а не някакви си п******ти, мамините те. Слушала съм безброй наставления: "Мъжете правят така, тате!", "Иди ми купи една биричка!", "Ти какво, бе, жените харесват да си корав, какво й звъниш на тая през половин час, да не си вързан с п**и косъм за нея?", "Сега нямам време да ти помпя гумите на колелото. Вземи се научи!"
И по-малко от типа: "Ела, ще оправим заедно колелото", "Дали да не изненадаме майка ти и да вземем да сготвим ние, двамата...", "Да излезем заедно да си поговорим!", "Утре май ще е готин ден да идем за риба!"
Познавах мъж, който беше пребил сина си с колана заради ниски оценки, а по-късно го беше запознал с младата си любовница, за да види как го правят Истинските мъже.
Който и да попитам, има своя дефиниция за това какво трябва да получи едно момче от баща си, докато расте. Но без значение момче или момиче, един отговор е съвсем ясен: добър пример.
В моето семейство например не съм чула баща ми или някой от дядовците ми да изпсува пред нас, децата. На това вероятно много хора ще се изсмеят. Какво пък толкоз, да теглят една майна... Ами нищо, просто не го правеха.
Не защото бяха родени със сребърна лъжичка в уста, съвсем обикновени си бяха. Мисля, че ги беше срам да говорят подобни неща.
Баща ми седеше с мен, за да ме учи как се сглобяват разни шантави неща от първия ми конструктор, дървен, с пластмасови нитчета. По-късно, с брат ми - вече с метален. И не спомням да е казвал кое може да правят мъжете - и кое е мъжка работа. Просто показваше.
Един ден брат ми падна от колелото в парка и здравата се удари. Ядосана, че пак трябва да се занимавам с него, креснах: "Ставай, ти си мъж!" Помогни му, каза дядо, боли го.
Сетих се за това, когато дойде оня ден вкъщи - беше се скарал здраво с гаджето си. Бях така затънала в един проект, но му направих любимите сандвичи, за да го чуя. Виж се с някои приятели, казах му след два часа, когато си тръгваше. "Вече се напихме!", беше отговорът.
Мъжете, доколкото ги познавам, трудно споделят един с друг за проблемите си. Ако го правят, то е с недомлъвки, "абе стана една кофти работа...", "жената нещо ми се прави на интересна", "тъпо ми е..."
Жените сме благословени в това отношение. Всяка, според характера и темперамента си, може да изсипе проблема поне на едно или на няколко места: приятелка/приятелки, фризьорския салон, майка/сестра, колежка. Понякога и с мъжа си, ако й е останала още енергия и пара за изпускане.
Светът е свикнал с женските драми. Дори намира за противоестествено, ако една жена не говори за тях и понякога не пролива и сълзи. Обаче обявява за "слабак" и не-корав всеки мъж, който сподели какъвто и да е проблем. И това ако не е дискриминация.
Дори и киноиндустрията, която се прави главно от мъже, не (им) помага. От времената, в които ни представя коравите каубои на Дивия запад до днешните метросексуални образи, по скулите на повечето от тия мъжаги не се е стекла и една сълзица.
А от другата страна на екрана седят едни поразмекнати женки, които ахкат по същите тия със стоманения и ироничен поглед на Даниел Крейг и екранната му меланхолия, Пиърс Броснан и пр., и какво не биха дали за тия силни ръце и мъже без сърца и тела на атлети!
Come to reallity, милички. Нали не искате после едни фрустрирани синчета, които може и да потъват в депресия и отчаяние, но няма да кажат никому думичка. Може да претрепят някой, да наранят себе си, да ударят гаджето си, да се напият и надрусат, обаче си остават мъже.
Ама и мъжете сте едни... Поревете малко, мама му стара.
И на мен ми хареса статията! В нея се говори за нормални човешки същества, а не за лигльовци (държа да го повторя, в случай, че някой не го е прочел). Помня, когато почина бабата на бившия ми приятел, той каза "боли ме, но не мога да се разплача, аз съм мъж". Същото се повтори, когато почина и дядо му.....
Хубава статия, в по-голямата си част. Добре, че най-после се появи нещо нормално, а не статия писана от женски полов орган (как успяват или вече им растат и пръсти?). Само дето имам една забележка - не е нужно да ревеш, за да се разтовариш. Реването помага също толкова много, колкото и да се освиниш в някоя дискотека. Един вид двете неща могат да се приемат като равносилни. Дето се вика, нужен е отдушник, затова "ревете мъже"... абе не става и няма да стане.
Мисля, че в тази статия не става дума за това, че мъжете може да си поревават от време на време, а за това, че истинските мъже не се отглеждат с бой, псувни и лош пример. И ако се вгледате в обкръжаващия ви свят, ще видите, че истинските мъже са отгледани от добри бащи. Не путьовци, а свестни хора. Тези мъже не смятат, че да прегръщаш сина си е лигавщина. Забитите комплексари, или агресивните комплексари са отгледани от "истински" мъже...
Преди няколко години в едно клипче за благотворителна кампания ВВС се бяха подиграли точно с мъжкарския имидж на Дейниъл Крейг, където го изкараха влюбен в не особено красива англичанка (изиграна от Катрин Тейт), която нямаше представа, че той е филмова звезда. Благодаря на авторката, че ми припомни да го гледам пак! Ако някой се интересува: http://www.youtube.com/watch?v=g4AgzQvFNZs
Имам усещането, че на някои от коментиращите тук света им е напълно черно-бял, с абсолютно никакви нюанси между двете крайности Ако мъж пророни сълза по някакъв повод (да, живота поднася гадости), значи непременно е женчо и айде почваме да плачеме (опаа!) к'ви корави мъже имаше навремето... Ми айде тогава да заковем правило, че жена, която не циври постоянно значи не е жена Ееееех, какви жени е имало навремето - като ревне едно хубаво и куп рицари се събират наоколо....а сега? И на турски сериал не реват даже, аааайде де! Значи разбрахме се - мъж проронил сълза на погребението на баба му (или уволнението от казармата ) е П***а, а жена която не плаче по всеки повод е травестит предполагам.....
ОчевАдно е, че крайностите до нищо добро не водят!!! А на този свят наааааай-много ме дразни, когато един човек спори по следния начин (досущ като Роуън! ) : Един човек казва А. Друг, човек, несъгласен с А, казва Б. А-човекът вика: ааааа, щом не си съгласен с А, нека тогава да направим както ти викаш С (като С е напълно безумна от всяка гледна точка пълна противоположност на А). А Б-човекът НИКОГА не е викал С, викал е Б!!! Но А-човекът, като не може да се аргументира срещу Б-човека, почва да му вика- ми живей си тогава с (безумното) С. Побеснявам от такива хора, които се "аргументурат" по този начин . Роуанееееее, НЕ ИСКАМЕ ПСУВАЩИ И БИЕЩИ МЪЖЕ (А), НО ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ИСКАМЕ ЛИГАВИ МУХЛЬОВЦИ (Б), ИСКАМЕ НОРМАЛНИ ТАКИВА (Б)!!!! Толкова ли е сложно да се проумееееее, е.а ти!
Грешка в предишния пост- ЛИГАВИТЕ МУХЛЬОВЦИ са С, естествено....
още малко грешки "аргументира" в ИСКАМЕ НОРМАЛНИ ТАКИВА, ТАКИВА се отнася до МЪЖЕ, не до МУХЛЬОВЦИ (преди някой да се е заял), щото, не, не искаме НОРМАЛНИ МУХЛЬОВЦИ
А беше време, когато малкия мухльо избегал от училище, отишъл да пуши цигари по улицата с другите перекендета, и някой от комшиите го видял, а и го чул да псува! Те тогава старият Коньовичар, един път да те зашлеви и нема да знаеш къде е Банишора къде е Ючбунар! Или малката лигла цял ден с другите малки и дърти клюкарки се карали в училище или обкаляли по улицата да се бъзикат с момчета и със стари хора, и хляба не е купен, те тогава ще трябва да пере, готви и чисти с майка си поне 3 дена, а стария Конявичар ще пита : Свършили с домакинството че уроците те чакат! А беше време, минало бешало! сега е демокрация, знаеш!
Мдаааа, демокрацията ни е виновна....
Фриволно казано Мина, нали знаеш че в България Комунизма И Демокрацията са виновни за всичко.
Някои от жените надолу изказаха пократко следното мнение: Абе не искам да е мачо и да ме бие, аз съм дама все пак. Искам го да е чувствителен и да ме разбира....ама това пък после ми идва в повече. Що не вземе да бъде мъж? Ама те мъжете пък са едни безучвствени....искам да ме разбира и да е чувствен....ъъъъ, това май го казах.... Което прочетено от нормален човек означава буквално "Ми и аз не знам какво искам, ама е нещо друго"
Спаске, не съм защитник на Съветския Социализъм, но това което дойде след падането му, не мога да нареча западно демократично общество. Щом емигрантите са 1.5 млн като след загуба на Световна война, щом просяците по кофите са ежедневие, щом пенсионерите мрат като мухи поради липса на здравеопазване и децата, а не се раждат много от българска народност,учат само английски( да не говориме как учат). Щом проституцията е начин на обществен и социален живот, рекламиран и по медиите, щом наркоманията е на ниво недостигано никъде в Европа, има някаква грешка в политическата система на България и това е западно демократично общество, колкото и в Монголия. Е там поне деца може да се раждат! И не е виновен нито Комунизма, нито Западната Демокрацията, нито Турското робство! Нещо порочно има в тази смесица от понятия. А, резултата е плачевен за Народа! Ама аз така си говоря, важно е Азис да е жив и здрав и Слави Трифонов, заедно с цялата политическа гилдия, която не е чак толкова многобрайна та да не може един народ да я изхрани
Начи аз ви следа от известно време ма се не ми се занимава с глупости да ставам и аз кибик кат вас. От тия типажи тука дет се подвизават има и умни хора - е баце ти Миле и Роуан и неколко жени знаат кво говорат...Как да е. Тука обаче не можах се сдържа и викам и аз да си напрая един акаунт колко да драсна два-три реда . Та за мъжете дет ревали и тия дет не ревали. Тука типично по булгаристански се изцепваме и в двете крайности. Единия вика - аз пърдим, пушим, не ревем - ерго я съм голем и много мъж. Демек булгаристанец та дрънкам. Сега... яз си ревем - на погребението на баба ми ревах, и на това на най-големия ми приятел с който като братя бехме па се удави на 16 години. Та и тогава ревах и ма не е срам грам. Толко болка не съм изпитвал никогаш. Оно кой е казал, че душевната болка много по боли от реалната е много прав бил. Яз никогаш не съм ревал от физическа болка. Откак се помним. Кат бех по-млад се биех много и ме биеха много (от Резерват Северозапад съм къде си е ежедневие това). Не пием също - бай Миле мое каже не си мъж. Па сигур не съм. Ма само да споменем, че бащицата много пиеше и много биеше. Помним кат ни водеше мене и брат ми у кръчмата (па бееме мънинки) ония с ножове одеха на кръстовете. Та яз много мразех това пиенье та кат пораснах ми идеше да му забия брадвата у главата на дъртия. Па имаше и един поп редовен у кръчмата - та он кат се напие, целува кръста и скача да се бие. Както споменах яз си се биех редовно - квото бех видел от баща ми и от другите...ма един път (бех студент вече) толко бой бих един, че ма вкараха у пандиза. Човека си извади медицинско и щеше да ме съди. И тогава полицая вика - ей момче, знаеш ли вика ако тоя те осъди,че целия ти живот отива по ангелите..Тогава се стреснах. После завърших, намерих работа после още една у паралел, напраих дете, и е сега излезнах навънка, че много добра въможност се удаде. И си дадох сметка колко сме комплексирани българете. Не ма разбирайте погрешно - аз съм голем националист. Българин ше си умра. Ма видех кви сме индианци. Ората са толко уравновесени, спокойни. Яз в началото ше ги бием едва ли не като им приказвам. Та затова - не може кажеш един мъж реве - путка е. Не. И не казвам да ревем със скръстени крачета и похлипвайки леко със кърпичката как един беше писал по-доле. Яз съм гледал стари мъже пияници, смачкани от живота и от мъка да падат у селската кръчма на пода и да реват - не като путка - като животно реве. Ма не мое го разберете вие това. Що не знаете кво чудо е у провинцията за леб да немаш - еле па у моя край. Та мъжа требва да учи сина си от болка да не реве. Ма да може да си покаже чувствата кога требва и пред кой требва. Яз кат се залюбих с бившата жена не можех да вържем едно изречение да й кажем, че я обичам и че държим на нея. Бех като тия неадерталците де ги дават по Дискавърито. Има един разказ на Хайтов за това - как се учат едни диваци булгаристански на чувства и кавалерство от един коч . Та поздравявам авторката за статията - малко са такива сред боклуците тука.
Страхотна статия! За мен също най-важното нещо във възпитанието е личния пример и само един истински баща може да възпита истински мъж. Не мисля че говоренето, сълзите и падането принизяват мъжа, по-определящото е начинът по който може да се изправи. Това е силата,защото животът е спирала - днес сме горе, утре сме долу и най-важното е да имаме сили да продължим.