Колко е мъжко да не се реве. Да не се проливат сълзи. Мъжете не плачат. И мъжките момичета, (освен когато са сами).
"Бъди мъж, тате, не реви! Вземи си джапанките - и чантата. Майка ти ще вземе чадъра..." Тези нареждания издава един мъж с изгорял от слънцето гръб на плажа, в чийто ръце има единствено слънчеви очила и вестници.
Малкият реве с всичка сила, защото пясъкът му пари на краката, има пясък и в устата си, понеже е паднал преди секунда, а и изобщо му е време да реве. Трудно е да си на 4 години, гладен и сърдит по обяд.
Майката се намесва с гласче в стил пицикато: "Ама, Иво, вземи го, докато излезем, че му пари..." "Пари му, нека му пари, стига с твойте лиготии!" - отсича главата на семейството и обръща гръб на фамилията, която събира багажерията от плажния престой.
Учудващо е с какво постоянство мъжете искат да издялкат от синовете си едни каменни фигури, непоклатими, твърди, неревящи, а не някакви си п******ти, мамините те. Слушала съм безброй наставления: "Мъжете правят така, тате!", "Иди ми купи една биричка!", "Ти какво, бе, жените харесват да си корав, какво й звъниш на тая през половин час, да не си вързан с п**и косъм за нея?", "Сега нямам време да ти помпя гумите на колелото. Вземи се научи!"
И по-малко от типа: "Ела, ще оправим заедно колелото", "Дали да не изненадаме майка ти и да вземем да сготвим ние, двамата...", "Да излезем заедно да си поговорим!", "Утре май ще е готин ден да идем за риба!"
Познавах мъж, който беше пребил сина си с колана заради ниски оценки, а по-късно го беше запознал с младата си любовница, за да види как го правят Истинските мъже.
Който и да попитам, има своя дефиниция за това какво трябва да получи едно момче от баща си, докато расте. Но без значение момче или момиче, един отговор е съвсем ясен: добър пример.
В моето семейство например не съм чула баща ми или някой от дядовците ми да изпсува пред нас, децата. На това вероятно много хора ще се изсмеят. Какво пък толкоз, да теглят една майна... Ами нищо, просто не го правеха.
Не защото бяха родени със сребърна лъжичка в уста, съвсем обикновени си бяха. Мисля, че ги беше срам да говорят подобни неща.
Баща ми седеше с мен, за да ме учи как се сглобяват разни шантави неща от първия ми конструктор, дървен, с пластмасови нитчета. По-късно, с брат ми - вече с метален. И не спомням да е казвал кое може да правят мъжете - и кое е мъжка работа. Просто показваше.
Един ден брат ми падна от колелото в парка и здравата се удари. Ядосана, че пак трябва да се занимавам с него, креснах: "Ставай, ти си мъж!" Помогни му, каза дядо, боли го.
Сетих се за това, когато дойде оня ден вкъщи - беше се скарал здраво с гаджето си. Бях така затънала в един проект, но му направих любимите сандвичи, за да го чуя. Виж се с някои приятели, казах му след два часа, когато си тръгваше. "Вече се напихме!", беше отговорът.
Мъжете, доколкото ги познавам, трудно споделят един с друг за проблемите си. Ако го правят, то е с недомлъвки, "абе стана една кофти работа...", "жената нещо ми се прави на интересна", "тъпо ми е..."
Жените сме благословени в това отношение. Всяка, според характера и темперамента си, може да изсипе проблема поне на едно или на няколко места: приятелка/приятелки, фризьорския салон, майка/сестра, колежка. Понякога и с мъжа си, ако й е останала още енергия и пара за изпускане.
Светът е свикнал с женските драми. Дори намира за противоестествено, ако една жена не говори за тях и понякога не пролива и сълзи. Обаче обявява за "слабак" и не-корав всеки мъж, който сподели какъвто и да е проблем. И това ако не е дискриминация.
Дори и киноиндустрията, която се прави главно от мъже, не (им) помага. От времената, в които ни представя коравите каубои на Дивия запад до днешните метросексуални образи, по скулите на повечето от тия мъжаги не се е стекла и една сълзица.
А от другата страна на екрана седят едни поразмекнати женки, които ахкат по същите тия със стоманения и ироничен поглед на Даниел Крейг и екранната му меланхолия, Пиърс Броснан и пр., и какво не биха дали за тия силни ръце и мъже без сърца и тела на атлети!
Come to reallity, милички. Нали не искате после едни фрустрирани синчета, които може и да потъват в депресия и отчаяние, но няма да кажат никому думичка. Може да претрепят някой, да наранят себе си, да ударят гаджето си, да се напият и надрусат, обаче си остават мъже.
Ама и мъжете сте едни... Поревете малко, мама му стара.
