Facebook не е нито първата, нито последната социална мрежа в България. До масовото навлизане на Facebook в социалния (или по-скоро - асоциалния) живот на България, по нашите географски ширини през вековете се развиват най-различни форми на подобна комуникация между хората...
1. Социалната мрежа през праисторически времена: СКАЛНИТЕ РИСУНКИ
Праисторическият първообраз на Facebook, това са скалните рисунки. Всяка една скала е била "стената", на която кроманьонският юзър е споделял статуси под формата на рисунки.
Още от тези древни времена, юзърите в социалната мрежа са предпочитали споделянето на образи пред използването на писмено слово или друг по- интелектуален начин на комуникация.
И тогава бутон "не харесвам" не е имало като опция, но всеки спокойно е можел да препикае нечий "статус" като израз на принципна позиция на несъгласие.
Харесвани - нехаресвани, статусите са оставали за вечни времена поради липса на техническа опция за редакция и изтриване. Единствената редакционна намеса е била от страна на природата чрез ерозионните процеси, засягащи скалите с рисунките.
В много случаи статуси и цели профили са били изтривани след природни катаклизми, а много юзъри са оставали завинаги офлайн след среща с агресивни потребители от животински вид...
2. Социалната мрежа през Античността и Средновековието: НАДПИСИТЕ ВЪРХУ КАМЕННИ ПЛОЧИ И КОЛОНИ
И до днес можем да прочетем знаменития статус "...Човек и добре да живее, умира и друг се ражда", копипейстнат с длето върху средновековна колона от юзър, подписал се под мисълта с никнейма хан Омуртаг.
Някой се е опитал да изтрие статуса, като е хакнал колоната, за да я счупи не просто софт, а хардуерно. Но след преинсталиране на колоната, историческата рам памет е възстановена и статусът е сейфнат до наши дни.
Той свидетелства, че юзърите от този период си чатят много активно на каменни плочи и колони, като използват уърдски програми на кирилица и латиница, играят активно на военно-стратегически игри онлайн и се тагват на най-различни места във Византия, най-често след екскурзии до стените на Константинопол.
По това време командата за изтриване на профили се е изпълнявала не с клавиш Delete, а с... меч!
3. Социалната мрежа през Възраждането: СЕДЯНКАТА
Социалната мрежа в България става за първи път истински директна и непосредствена по време на възрожденските седенки.
На тях юзърите си комуникират активно, като споделят мисли и песни онлайн, на живо, без да използват виртуални стени за целта.
Макар че по това време стените, наречени дувари, се използват за първи път, за да се прикрие личния живот на едни юзъри от други юзъри, ползващи се със статута на системни администратори в мрежата.
Тези администратори имат всички права, образно казано - те колят, те бесят в мрежата, затова през този период тя е, колкото открита, толкова и прикрита.
На много от юзърите им се налага да комуникират в мрежата под най-различни никнейми, прикриващи истинската самоличност на профила.
Пословично известен със своите многобройни никнейми е Васил Левски, който навсякъде се регистрира с различно юзърско име и профилна снимка за заблуда на администраторите.
Този период е уникален с това, че стените служат не за споделяне, а за прикриване на женската хубост, защото по това време мисълта "много хубаво не е на хубаво" се превръща в неизли(е)чим профилен статус на цяла една социална мрежа...
4. Социалната мрежа през Комунизма: СБИРКИТЕ НА Е.Ж.К. (Една жена каза)
През комунистическата епоха функциите на социална мрежа се поемат от повсеместните квартално - махленските сбирки, представляващи нов тип седенки, но изцяло женски, на по едно кафе и цигара, на които активно се споделят статуси, започващи с крилатата заклинателна фраза "Една жена каза..."
Тези женски форумни сбирки на по кафе и цигара се превръщат в протообраз на Facebook, изпълнявайки неговата съвременна функция на битово-квартален клюкарник, в който всичко, без политическата власт, е обект на жълт показ и интерес.
По това време социалната мрежа започва да развива качеството си на комуникационна среда, в която данните се разпространяват от уста на уста (както и от крака на крака) със скорост много по-висока от съвременните мегабити в секунда на Интернет.
Така в Е. Ж. К. двама млади може току-що да са се срещнали, но вече за тях се коментира, че са женени с дете...
5. Социалната мрежа в началото на демократичния преход: ПРОТЕСТНИТЕ МИТИНГИ НА СДС
"...45 години стигат, времето е наше!" - това е един от крилатите статуси, около който идеологически се обединяват хиляди юзъри на новата форма на социална мрежа, каквито стават протестните митинги на СДС в началото на демократичния преход.
На тях за първи път се оформя стадният модел на функциониране на една социална мрежа. Вкарани в този модел, юзърите постепенно губят своята профилна индивидуалност за сметка на тълпата и стадния инстинкт. Споделянето на статуси става все по-плакатно клиширано и кресливо.
По това време профилите не се трият, а политически "отлюспват".
Появяват се първите хейтъри, докарани до това състояние от безработицата и финансовата криза. Появяват се юзъри с малко налична рам памет в главата и софтуер в душата, но затова пък със здрав хардуер на ръцете и вратовете.
Те започват да комуникират с останалите юзъри в мрежата, използвайки вместо думи, юмруци и мускули.
Така, когато се появи Facebook като поредна форма на социална мрежа в България, проблемът е не в какво ни превърна той, а в какво го превърнахме ние.
Защото някак неизбежно, водени от инерцията на цялата тази кратка история на социалните мрежи в България, ние превърнахме Facebook в място, в което вместо юзъри, примитивни кроманьонци споделят снимки на стените си, без да използват никакви човешки думи.
Превърнахме Facebook в място, в което вместо юзъри, средновековни варвари използват латиницата, сякаш тя е официална писменост. Превърнахме Facebook в място, в което вместо юзъри с истински имена, зад дебели стени от никнейми се крият роби.
Превърнахме Facebook в място, в което вместо юзъри, се срещат само клюкарки и вместо индивидуалности, има само тълпи от пъчещи мускулите си комплексари.
