Едно време пейката пред блока беше най-горещата точка в квартала.
Там се обменяха сочните клюки на деня, обсъждаше се дали Марчето си гледа добре семейството, или само пие кафета по цял ден и една мусака не може да завърти, и дали Пенчо от петия етаж не излиза твърде често късно вечер.
После дойде Facebook и старите навици се пренесоха онлайн. В така наречените "групи на квартала".
Те се превърнаха в новия другарски съд, в който никой не е застрахован от публичен линч. Но се превърнаха и в групи за малки обяви и за запознанства, в Продавалник и в място, където кипи алъш-вериш от всякакъв размер и порядък.
А ето и някои от най-често срещаните постове:
Автомобил марка Х е запушил 8 други автомобила
На мнозина паркирането не им е стихията, а на шофьорските курсове са усвоили предимно отривистото перене на ръце над волана и псуването. Затова паркират тъй, както умеят, тоест - никак.
Като арабин - в пустиня.
След това съкварталците цъкат с език, снимат колата и пускат в групата на квартала, за да може и други хора да цъкат с език.
Разбира се, в коментарите винаги има двама-трима активисти за мир и свободно паркиране, които не намират нищо чак толкова лошо и осъдително.
И смятат, че всеки има правото да спре, където приеме за адекватно, било то насред детската площадка, зелените площи или пред няколко други автомобила, които да затапи.
'Оди пеш бе!
••• Как изкуственият интелект превърна Facebook в болест - четете тук:
•••
Искам да се оплача от...
Този тип постове започват с обещанието за вселенска драма, която има нужда от три пакета пуканки, а няколко реда по-надолу се оказва, че авторът си е поръчал пица и са я доставили студена и изсъхнала на джапанка.
При това доставчикът не е бил достатъчно усмихнат и не е искал да се качи до 18-ия етаж, за да достави пицата с леки поклони, наведена глава и изпънати напред ръце.
Всички членове на групата трябва да бъдат незабавно информирани за кощунството със студената корава пица и намусения доставчик.
Който не съчувства достатъчно на разтърсващия пица-гейт, бива обявен за безчувствено говедо.
Да влезе съдията от другарския съд!
••• Как протичат близките срещи от третия вид с домоуправителя:
•••
Търся маникюристка в квартала!
Едно време красотата изискваше жертви. Сега красотата изисква да намериш онази маникюристка, която ще успее да изрисува Сикстинската капела по ноктите ти и те ще издържат и на ядрен апокалипсис.
По тази причина групите на кварталите изобилстват от запитвания за фризьорки, маникюристки, масажистки и други разкрасителки.
Следват две-три полезни мнения, десетки коментари със стикери със сърчица и "Амин!", които нямат никаква връзка с оригиналния пост, и няколко дребни караници. Задължително, ама задължително има и поне една дама на средна възраст, която да отбележи, че "Момичетаааа, и така сме си хубави! Цунки!".
Та така до следващия другарски съд. Цунки!
