Когато експертите говорят за предстояща криза с недостига на храна, те определят датата й някъде към 2030-а г. Дотогава хората ще сме станали 9 милиарда и ще трябва да произвеждаме 50% повече храна от днес.
Още до средата на това десетилетие обаче ние или ще гладуваме и ще водим войни за хранителни ресурси, или ще сме променили радикално световните доставки на храна. Горчивата реалност че, че вероятно бъдещето ще ни поднесе и двете.
Развитите страни като Великобртания вероятно до голяма степен ще започнат да се самозадоволяват като повишат националното си производство и намалят зависимостта си от вноса.
В отговор на растящите цени някои от нас може да намалят консумацията си на месо, производството на което е ужасяващо неефективно използване на зърното. Това вероятно ще създаде нисша класа в храненето, оцеляваща на диета с високо съдържание на въглехидрати (захари) и мазнини, докато хората с пари ще консумират протеина (белтъчините).
В същото време развиващият се свят ще опитва да се изхрани като се обърне към биотехнологиите, които средната класа в развитите страни ще си позволи лукса да отхвърли.
Истината е, че и последното зрънце вносни зърнени храни, които ще консумираме, ще идва от генетично модифицирани посеви и семена. Промените в климата ще увредят нивите в Южна Европа и Северна Африка, така че ще навлязат по-сухоустойчиви сортове царевица, жито и ечемик. На север Русия пък ще стане световна хранителна суперсила, след като същите тези промени в климата отворят за производство на храна замръзналата някога огромна прерия на Сибир.
Днес имаме консенсус, че планетата ще успее да изхрани такова огромно количество хора. На някои хора на запад обаче методите за постигане на това могат да им се сторят не твърде апетитни.
Джей Рейнър е ТВ водещ и хранителен критик на „Обзървър".
