Това е едно от най-големите събития в Гренландия изобщо, а тази година се превърна и в световно - покрай плановете на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и съпругата му да го посетят.
В крайна сметка заради откритото нежелание на хората от острова да посрещнат височайшите гости от Америка, нито Уша, нито Джей Ди Ванс имаха възможност да наблюдават националния шампионат за кучешки впрягове на Гренландия и ограничиха визитата си само до американска военна база на острова.
Първоначалната идея Втората дама да отиде именно на подобно състезание обаче беше знакова. Защото и това събитие, и традицията на кучешките впрягове са изключително важна част от културата на Гренландия - огромна територия със суров климат, където оцеляването без помощта на четириногите е било немислимо.
На гренландски събитието се нарича Аваннаата Кимуссерсуа, което значи Голямото състезание на севера.
Обичайно шампионатът се провежда през март и събира най-добрите около 30-40 водачи и техните впрягове с до 12 кучета.
Състезателните разстояния са около 40-45 км. За разлика от най-известните състезания в Аляска и Европа, това е спринт за 2 часа, а не многодневен изтощителен маратон.
••• Какво представлява едно от най-тежките от тях - Идитарод - вижте тук:
Това не пречи гонките да са толкова популярни, че се предават на живо от местната телевизия.
Специфичното е, че всички животни в гонките са от една изключителна порода - Гренландското куче.
Тези кучета могат да живеят единствено и само в по-студените части на острова, затова и мястото на състезанието е в северната част на страната, макар че всяка година локациите се сменят. Около надпреварата се организират фестивали с танци, сергии с местни специалитети и изделия и шампионатът се превръща в празник на културното наследство.
Тъй като говорим за необятна страна, с малко населени места, огромни разстояния между тях и никакви пътища, често кучетата се превозват с хеликоптери за състезанието.
Използването на впрягове е вековна традиция в Гренландия, но назад във времето кучетата не са участвали в състезания, нито са развъждани с тази цел.
Те са били основни помощници на местните хора за транспорт и за лов, с който семействата са се изхранвали.
Чак в последните години състезанията за впрягове стават страшно популярни - националният шампионат се провежда едва от 1989 г. Кучетата обаче неизменно остават от една и съща, изключително специална и стара порода - Гренландското куче.
В страната те са приемани като национален символ и важна част от идентичността на местните хора. Внесени са на острова преди 4000 години от първите инуити, които се заселват там, и са изключително важни помощници за оцеляването на хората в суровите условия на Арктика.
Те са използвани за лов на полярни мечки, тюлени и китове, и са помагали с пренасянето на тежките товари и улова по морския лед.
Заради изолираността на Гренландия породата не се е смесвала с други, остава чиста и досега, и днешните животни не се различават особено от древните си предшественици.
А сега те са дори още по-изолирани, тъй като могат да живеят единствено в северната част на Гренландия - отвъд полярния кръг, и на Източното крайбрежие. Забранено е да се внасят други породи кучета в тези райони, а ако животно от там напусне зоната на ограничения, то не може да се върне.
Причината за лимита е желанието на гренландците да съхранят породата чиста, както и да пазят животните от болести.
Това от друга страна позволява на скотовъдците в южните части на острова да притежават по-подходящи за отглеждане на овце кучета като овчарки, а също и да имат кучета за домашни любимци.
Районът е толкова на север и заради климата. Традиционно кучешки впрягове се използват за теглене на шейни по морския лед, но южно от полярния кръг лед вече няма.
Няма и достатъчно сняг, и за дълги периоди от годината не е възможно да се карат впрягове. Така животните не могат да изразходват огромната си енергия и могат да станат агресивни и дори опасни.
Те са развъждани за условията на Арктика и са жилави, силни и умни. Страшно издръжливи са и могат да тичат дълго време - всъщност впрегатните кучета са единствените животни, които могат да надбягат хората на дълги разстояния и са в състояние да бягат дни наред.
На острова са останали около 15 000 животни от тази порода. Това не е малко - предвид, че населението на Гренландия е около 56 000 души, но е двойно намаление в сравнение с преди около 20 години, и това е обезпокоително.
Гренландските кучета намаляват отново заради затоплянето на климата и липсата на лед.
Когато в морето няма лед, ловците и рибарите могат да ползват лодки вместо кучешки впрягове. А и разходите по един впряг са далеч по-високи, отколкото за лодка или сноумобил, да не говорим за грижите за отглеждането и обучението на кучетата.
••• Откъде идва името на най-големия остров на света - вижте тук:
Това поставя под въпрос бъдещето на породата и съхранението на тези специални и важни за местната култура животни, а също и на традицията на впряговете изобщо.
И за много хора националният шампионат и състезанията са пътят към съхранението им.
