Спазвали ли сте някога диета или хранителен режим за отслабване или за здраве? Прилошавало ли ви е от преяждане? Случвало ли ви се е да се тревожите за начина, по който се храни (или не се храни) ваш близък човек? А да влезете в конфликт с близък на тема различните си хранителни навици и разбирания?
Да се затруднявате да сготвите за събиране заради различните предпочитания на всеки? Да се чудите къде да приберете всичката тази храна, да изхвърляте храна? Или да забележите, че повече от половината ви бюджет отива за покупка и поръчка на хранителни продукти?
Да не знаете кое е здравословно и кое не е, защото получавате противоречива информация? Утешавали ли сте с хапване в напрегнат ден? Обвинявали ли сте за нещо, което сте изяли? Препоръчвал ли ви е лекар да промените хранителните си навици?
••• Когато стане дума за хранене, ето нещо, което е добре да знаем:
Никога досега в човешката история не сме се хранили от скука. И никога досега в човешката история преди последните ѝ няколко десетилетия не сме разполагали с достъп до пъти повече храна, отколкото ни е нужна.
Запомних тази сентенция от курс по нутриционистика и хранителна психология, който посещавах преди няколко години. Беше разгарът на пандемията. Всички си стояхме по къщите, стресирахме се и похапвахме. Тогавашният ми работодател подари на екипа този курс, за да ни разведри и да ни даде различна перспектива.
Сещам се отново за обучението, когато попадам на смразяващ кръвта филм за курс по осъзнато хранене на име "Нула калории". В него героинята на Миа Вашиковска преподава на група колежани екстремно отношение към ограничаването на храна. В резултат ги докарва до анорексия, булимия и суицидност. Гледайки, си мисля как едва преди столетие такъв сюжет би бил неприложим.
Към момента в световен мащаб се губят около 30-40% от цялата произведена храна. Според данни на Организацията за храни и селско стопанство на ООН (FAO) годишно се изхвърлят приблизително 1,3 милиарда тона храна.
Домакинствата имат среден излишък от 11%, а 30-40% от храната се бракуват на различни нива от веригата на доставки между производството и търговската мрежа. В развитите страни повечето отпадъци се генерират на потребителско ниво, а в развиващите се страни - при производството и транспорта, поради лоша инфраструктура.
Теоретично погледнато, редуцирането на хранителни отпадъци в развитите страни би могло да разреши проблема с глада в глобален план. Над 900 милиона тона храна се изхвърлят в развити страни, докато броят на гладуващите хора по света е около 735 милиона. На практика обаче разрешението би изисквало съвсем различен подход към дистрибуцията и маркетирането на храна, а не простото ѝ преразпределяне.
••• Една от причините за изхвърлянето на толкова много храна:
Проблемите на заможния западен човек с храненето всъщност наподобяват информационните му предизвикателства. Те не се дължат на липса или на затруднен достъп, а напротив - на прекомерност, хаос, пристрастяване и манипулация.
От една страна, храната надхвърля еволюционната си роля и се превръща в част от социалните и емоционалните човешки ритуали. То адресира психически нужди, а не само физиологични такива. Храната е съществен елемент от отбелязването на важни поводи, от демонстрацията на обществен и финансов статус, от изразите на внимание, принадлежност и емоционална свързаност с другите хора, от личните механизми за справяне.
Поднос с вредна храна пред екрана след тежък ден се нормализира като практика дотолкова, че е силно вероятно героят във филма или сериала на екрана също да отдъхва с поднос вредна храна от своя тежък ден, успоредно със зрителя.
От друга страна, по отношение на храненето властва хаос от разнопосочна информация, не по-малко трудна за ориентиране от фалшивите новини например. В маркетингов план традиционно взимат превес вредните преработени продукти - с агресивна реклама в комуникационни канали, с брандинг в асоциираните с глад разцветки на червеното и жълто, с промоционални активности, с базирана на наука концепция на подредбата по рафтовете в магазина.
Накратко, убеждаването да си купиш вафла в пъти надхвърля това да избереш краставица.
Когато говорим за здравословно хранене или редуциране на теглото обаче, ориентацията не става по-лесна.
В гимназиалните ми години например беше разпространено виждането, че трябва да се набляга на строго протеинова диета. В студентските хитът беше 90-дневната диета, при която се редуват отделни хранителни групи на принципа на разделното хранене. След това станаха модерни монодиетата, при която за определен период се консумира само един хранителен продукт.
После - периодичното гладуване. При него човек следва да приема храна в само в определен кратък времеви интервал през денонощието.
Със съмнителна успеваемост се предлагат различни типове тестване какви храни са полезни за организма на конкретен човек и кои не са. В един момент се оказа, че глутенът е едва ли не най-големият враг на човечеството.
Съществуват хора, които ще ви закълнат, че животът без животински продукти е невъзможен и ще ви докара до загуба на енергия, мускулна маса и здрав разум, и други, които ще обещаят че изцяло постното хранене ще ви гарантира дълголетие и ще ви предпази от сърдечносъдови и онкологични заболявания. Както и суровоядството. Както и храненето със слънчева енергия.
Притеснителното е, че част от тези хора ще са медицински лица или хранителни терапевти. И че абсолютно всяко от изброените схващания е подкрепено с достоверни научни изследвания и разбито на пух и прах от други научни изследвания.
••• Как протичат онези моменти, когаот някой каже, че не яде месо:
Дори и без да страда от конкретно хранително разстройство, човек може да развие изключително турбулентна връзка с храната в диапазона между пристрастяването и омразата, ако се доверява на всяка следваща информационна заблуда или позволява на емоциите и несигурностите си да го водят през сложната и комплексна вселена на храненето.
Тази връзка има потенциала както да доведе до хранително разстройство, така и да навреди на метаболизма или на самооценката. Засегнатият от последната хипотеза има навика да се награждава и самонаказва с глад, с хранене, или с редуване на едното и другото. Била съм там и понякога продължавам да бъда.
Мислите ли, че проблемите с храненето не се отнасят до вас?
Тогава бих ви помолила да се върнете в началото на текста. Ако отговаряте утвърдително на повече от два-три въпроса, нещо не е наред. Същото се отнася и до вашите близки, ако наблюдавате в тях такива поведения.
Познавам точно един човек, който дава вид да няма никакви проблеми с храненето. Този човек не съм аз.
