Вероятно смятате, че вашата котка е най-бързото същество на света, когато започне да спринтира преди зазоряване.
Всъщност това едва ли е така - средната скорост, с която котките тичат, е около 30 км/ч - доста под бързината на дивите им братовчеди гепардите, които "вдигат" до 80-130 км/ч.
Ако съпоставим със спринта при хората обаче, това е горе-долу колкото средната скорост на елитните бегачи - или с други думи е малко вероятно да успеете да наблягате домашния си любимец. Дори и да не е по нощите.
Нещо повече - най-бързите котки развиват до 48 км/ч, което е повече от топ скоростта, регистрирана от световния рекордьор при хората.
Максималната скорост на Юсеин Болт е била 44 км/ч, когато е поставил рекорда за най-бърз мъж на планетата при бягането на 100 метра през 2009 г.
••• Има и котки, които могат да тичат, но не искат:
Добрата новина е, че котките - като класически ловци, са спринтьори, а не маратонци. Те са в състояние да поддържат висока скорост за около 50-100 метра, докато докопат плячката си, след което се уморяват, забавят и спират.
И наваксват изразходваната енергия със сън, което е още по-дразнещо за стопанина, който така или иначе вече е събуден в ранни зори.
Телата на котките също подсказват, че те са създадени за спринтови бягания с висока скорост.
Задните им крака са изключително мускулести и мощни и действат като пружини, чрез които животното се оттласква напред. Когато тичат на макс, котките стъпват върху земята с двата задни крака едновременно, за да могат да се тласнат напред с оптимална сила.
••• Колкото и да ги обичаме, това са си странни същества:
Гръбначният стълб пък е еластичен, което позволява на животното да удължава и свива тялото си като пружина, когато спринтира. Това пък "разтяга" скоковете и подобрява скоростта на животното, а също създава допълнителна тяга.
Макар че това е част от анатомията и на най-мързеливите и спокойни котки, има породи, които са известни със скоростта си.
Кои са те - вижте в галерията горе.
