Котките са особени създания със собствен, понякога неразбираем нрав. Всеки, който гледа котка, знае, че тя обикновено е самодостатъчна и своенравна.
Но понякога поведението на пухкавите ни домашни любимци ни се струва прекалено вглъбено и започваме да се чудим - всичко наред ли е при тях? И нещо повече, възможно ли е котката ни да има аутизъм, който да е причина за крайно дръпнатото ѝ държание?
Краткият отговор е - не, няма данни, че котките може да страдат от аутизъм.
Според ветеринарите е факт, че понякога писаните проявяват поведение, сходно с това при хора от аутистичния спектър. Възможно е те да избягват зрителен контакт, да се крият, особено от гости, да се заиграват за притеснително дълго време с определен предмет или да се ближат прекомерно много.
Но, както посочва в блога си д-р Лукман Джавед, котките страдат от редица състояния, които се откриват и при нас, човеците, като например обсесивно-компулсивно разстройство.
Домашните ни любимци биха могли да изпадат в депресия, да развиват неврози и да изпитват тъга, макар и не по начина, по който ние я изпитваме.
Д-р Джавед обаче е категоричен, че аутизмът не е възможен при котките. Той уточнява, че засега се приема, че състоянията от аутистичния спектър се дължат на определени гени, които при хората се откриват, а при котките (и кучетата) - все още не.
Ветеринарят подчертава и още нещо - до момента не е доказано, че аутизмът въобще е възможен при животните, питомни или диви.
••• Разумно ли е да дадем сурово месо на писана? Вижте тук:
Въпреки това е важно да наблюдаваме внимателно поведението на котката си и да не пренебрегваме притеснителни симптоми.
Ако котката изведнъж стане плашлива, избягва въобще да се доближава до стопаните си, непрекъснато гони опашката си или се ближе дълго, това може да означава, че има здравословни проблеми. Най-често това са признаци на проблеми със стомаха, който за много от котките е слабо място.
Тогава посещението при ветеринаря е задължително, за да прегледа писана и, ако е необходимо, да назначи веднага лечение.
Онези, които за първи път имат котка у дома, пък трябва да имат предвид, че тя не обича силни шумове, резки движения, тълпи около себе си и промени в рутината. Дори наглед дребни неща като преместване на легълцето или купичката за храна биха могли да обезпокоят котката и да я направят тревожна.
••• Усмихват ли се котките, или така ни се струва? Четете тук:
Това важи с още по-голяма сила за породистите котки, които са и по-чувствителни и изнежени.
Най-ценното е котката да се чувства сигурна в дома си - да има определени места за почивка и собствени скривалища.
Добре е да има и драскалка, върху която да точи ноктите си, за да не посегне на мебелите, както и специално място за купичките с храна и вода, което да не се сменя във времето.
Оттам нататък дори и най-своенравната котка ще покаже своята любов към стопанина си. Е, когато реши, разбира се.
