Сбъдна се една моя древна мечта - древна като полята на Ирландия, по които тичах някога във вид на пастирка. Срещнах се с Бил Гейтс и му наговорих такива неща, че той едва успяваше от време на време да промълви "невероятно" и "как е възможно!" Усетих как го впечатлих, той ме гледаше и се дивеше - сигурно е виждал всякакви екземпляри през живота си, но конструкт като мене едва ли му е попадал, че и президент! Да, аз съм президент - изминах сто и няколко дни в това качество, а и аз като Бил Гейтс не мога да повярвам, че това се случва наистина!
Прие ме значи господин Гейтс, разтвори портите на централата на фондацията му в Сиатъл, и ме настани в едно от най-представителните фоайета на билдинга. Простор, широка кройка и невероятна атмосфера. Заболя ме сърцето от впечатления, вълнението бе изключително, усмивката ми бе почти естествена, в смисъл - неконтролируема. Въобще, мисля, че много впечатлих господин Гейтс с моите невербални послания, body language и широка палитра от респектиращи мимики.
Здрависахме се, аз го погледнах настойчиво в очите и се опитах да му внуша всичко, което не мога да артикулирам. Защото в гърдите ми огън бушува, аз съм топка от емоции - като кълбо гърмящи змии, инжектирани с амфетамини.
Той разбра, че много нещо ми напира изотвътре и ми даде знак, че мога да говоря. Направи му впечатление специфичния ми английски, аз му обясних, че акцентът ми е немско-ирландски.
- Господин Гейтс, възхищавам ви се невероятно и кажи-речи от юношеска възраст копнея да се докосна до вас. О, аз съм спал по паркинзите в Швабия и мисълта за вас ми е давала кураж. В тази връзка, искам да ви кажа, че сградата ви има страхотен паркинг и ще ви дам една идея. Сложете един фотоволтаичен бойлер и на тоя паркинг ще закипи страхотен живот. О, разбирате ли, вие се намирате на пъпа на света, hub of the Univerce!
- Hub! - не вярваше на ушите си той. - Unbelievable!
- Да не мислите, че съм дошъл тук само с тази скромна идейка! О, аз съм личност сюблимна и пълна с идеи - като труп с червеи. Исках да ви предложа сътрудничество в областта на нанотехнологиите. Защо да не направим нанотехнологичен център с нанофакултет в наноуниверситет, в който да преподаваме на световно ниво тук и в България. О, бизнесът веднага ще се настани около тях. И мисля, че е време да смените марката - Microsoft звучи ретро, без да ви обиждам. Бъдещето принадлежи на нанотехнологиите и аз най-безкористно ви съветвам да се преименувате в Nanosoft.
- Incredible! - отново не скри почудата си г-н Гейтс.
- О, мога да ви предложа сътрудничество с нашите научни работници от Българската академия на науките. Те много добре се вписват в профила на дейността на вашата фондация - гладни като африканчета, обезумели от нямане, готови на всичко. За няколко хиляди долара ще направят всичко, всичко, всичко! Елате у нас и се уверете, ще ви посрещнем царски. Ще опънем един червен тепих и ще минете по него като холивудска знаменитост! О, ще ви заведа и на село да видите библиотеки с по един компютър - и хората им се радват!
- I can't believe it! - призна ентусиазирано Гейтс.
- Но е истина! О, знаете ли, у нас се строят магистрали и детски градини. Но какво е магистралата, ако не води до клъстер? Аз лягам и ставам с мисълта за клъстери. Аз си падам малко мачо президент - вадя клъстера и го удрям в десктопа, та го разцепвам.
- Oh, no! - простена събеседникът ми. - It's completely impossible!
- Знаете ли, аз нямам намерение да си избутам как да е мандата. Искам хората да ме запомнят като един модерен, действен и енергичен президент. Президентът, който се срещна с Бил Гейтс и го впечатли до дъното на персоналния му компютър! Ето така искам да говорят за мен потомците...
- It's hard to believe - изпрати ме Гейтс до вратата, - but it happens to be true!
Ххаха, доообро.
Ъпсурт бяха прави навремето: "...друг път избери мистър Бийн..." Е, избрахме го
ахаха Това нещо ми усмихна деня, че и в по-дългосрочен план
Много свежо! Статията изобщо не е тъпа. Всеки, който е гледал репортажите от срещата с Бил Гейтс сигурно е останал със същите като впечатления. Ако се пишат подобни неща в сайтовете, то е защото не искаме нашият Президент да изглежда инфан....н и да подскача от радост при срещите си с хора от такава величина. Пък и ПР специалистите му трябва да му подсказват някои нещица в поведението. Мен ме впечатлява погледът му. В очите се отразява животът на човека, жизненият му опит, преживяното, придобитата мъдрости интелигентност. Колкото и да се опитва да изглежда човек млад, очите са едни от издайниците на възрастта. Изводът остава за вас.
най-нефелния и нещастен президент, който сме имали. може би само керми жабока го бие по тъпота.
Хиляди пъти е по-добре усилията на президента да са насочени в тази насока, отколкото да се чуди какво ново животно да отстреля.
Коев, умен си като на агнето майка му. Много с малко се задоволяваш. Може да е серсемин, да ни излага по света, ама щом, според тебе, не е ловджия, бива! Заради такива като тебе сме на този хал!