Седем или девет празнични ястия. В някои краища на България дори 12, за да символизират месеците в годината. А трети казват, че за да се спази обичаят храните да са нечетен брой, вместо 12 могат да се поднесат 11 блюда...
Повтаряме си наум колко точно ястия ще подредим на трапезата за Бъдни вечер и дори смятаме внимателно на пръсти, за да не допуснем грешка.
Знаем и че рецептите трябва да са постни и сред тях е най-добре да има сарми, варива, орехи, плодове или сушени плодове и питка с паричка.
Но ето какво всъщност олицетворяват в българските народни обичаи традиционните ястия за Бъдни вечер и Коледа:
Сарми
Сармите най-вероятно имат близкоизточен произход със своето оригинално название "sarma dolma" (от турски - завито, напълнено; бел. ред.). Те са голяма местна гордост както за нас, така и за гърците, ако са лозови, и за румънците, ако са зелеви.
Въпреки това постните сарми с ориз, стафиди, зеленчуци, орехи и подправки или месните сарми с кайма или кълцано месо са почти задължителни за коледните празници.
Било то поотделно или в коледната капама.
Причината е, че приготвянето на сармите се възприема като обединяваща домакинството задача, която се върши най-бързо и лесно от няколко чифта ръце, които грижливо да ги пълнят, загъват и редят в гърнето.
Затова, както и заради нареждането на сармите плътно една до друга в съда за готвене, те са символ не само на вкусно и засищащо похапване, но и на сплотеност и домашен уют.
И се сервират на празничната трапеза именно с пожеланието да има повече уют и по-сплотено семейство.
Варива
Веднъж навлезли, варивата и особено бобът и лещата се превръщат в стожер на българската кухня, а оттам достигат и до важна позиция на празничните трапези и най-вече - на Бъдни вечер и Коледа.
Варивата се поднасят по време на цикъла от коледни празници, защото както те набъбват при варенето, така се молим да набъбне реколтата през следващата година, да ни чакат плодородни 12 месеца, богатството в къщата да се множи, както и самото семейство, ако има младоженци в него.
Преди бобовите култури да стъпят в България, традиционни са били житото и булгурът. След това постепенно на тяхно място се настаняват бобът в салати и пълнени чушки, лещата и царевицата на пуканки.
А и стопанката на дома обикновено не забравя, че именно варивата са били в основата на храненето в предходните 40 дена на строг предколеден пост.
Ошав, печена тиква, сушени плодове, мед
Още преди да бъдем залети от изобилие от шоколадови изделия, торти и сладкиши, е било важно на Бъдни вечер и Коледа на масата да има нещо сладко, за да е сладък животът и през следващата година.
И тъй като не е имало прясна реколта и изобилие от рецепти за десерти, сладкото е било под формата на сушени и печени плодове, подсладени с пчелен мед.
По тази причина освен печената тиква, на празничната трапеза е имало и малко опазени до декември ябълки, круши и дюли, запечени на фурна и поръсени с мед или захар. Именно като коледно изкушение тръгват и рецептите за печени пълнени плодове с ядки и стафиди.
Сушените плодове - на ошав или отделно - отново са символ на плодородието и на природата, която ще се събуди след лютата зима.
А тиквеникът или друга сладка баница (с ябълки и орехи например) се приема за кулминацията на коледното угощение.
Истински връх в похапването на сладки изкушения и угаждането на стомаха, което преди не е било толкова често срещано. Друг разточителен и по-рядко срещан десерт пък бил локумът, истинско доказателство за богатство и социален статус.
Но и той, както и почти всяко друго ястие на Бъдни вечер и Коледа, година след година се поднася с най-светлите благопожелания и надежди за изобилни нови 12 месеца.
"Догодина, до амина", както пеят и коледарите, започнали своята обиколка къща по къща на Коледа.
