В края на януари, за мой късмет, коледният базар на Лайпциг си беше на мястото.
Успях да се кача на виенското колело, издигнато до голяма ледена пързалка, и да се провра между къщичките, в които се предлагаха вурстове, гевреци, безалкохолни и греяно вино.
И попих не само от виното, но и от добро настроение за няколко дена напред заради усмихнатите лица около мен.
На прага сме на декември и на коледните празници и в София изниква нов по рода си коледен базар. Дали е същият като този в Лайпциг (Виена, Крайова, Прага, Дрезден)? Не е, разбира се.
Само че софийският коледен базар до НДК е крачка напред към прилика с по-гиздавите му западни събратя.
За разлика от останалите обекти в София, този си има виенско колело, въртележки и много повече будки и шарени светлини. Вече привлече като магнит както нетърпеливите да го видят, така и нетърпеливите да го разкритикуват.
Будни граждани не пропуснаха да отбележат, че на коледния базар е скъпо и има прекалено много хора.
Едни се жалват, че им е студено за разходки из софийския център, други - че не им е достатъчно коледно.
Настават леки спорове между отделните отбори хейтъри, защото според отбор "Ягода" с виенското колело и въртележките центърът на столицата е заприличал на панаир. На отбор "Черешка" пък панаирът му е малко и настоява за повече атракции, както е всъщност и из европейските градове.
На линия са и дежурните по whataboutism, които настойчиво питат какво имаме да кажем за мръсния въздух, мръсните улици и изпочупените плочки.
Мрънкането около коледния базар може да съсипе настроението дори на снежния човек Олаф от "Замръзналото кралство".
Като че ли сме нация от Гринчовци (да не се бърка с Ганчовци), които не могат да се зарадват на каквото и да било, макар че усилията София да заприлича на истински празничен град са повече тази година.
Бас държа, че и коледен базар като от картинка да имаше, коментарите отново щяха да са същите. И е тъжно колко дребнавост има у някои, за да се оплакват нон-стоп, вместо да се усмихнат, да се хванат за ръка с любимия или с детето и да се разходят покрай будките.
Светогледът "Чашата винаги е наполовина празна" дотолкова се е възпалил, че е накарал тези хора да се втренчват и в най-малкия детайл, за да го разпердушинят словесно. Например като се оплачат, че има надписи на английски език.
Или че е скъпо, сякаш се обядва и вечеря всеки ден на коледния базар.
И целият този негативизъм, задушаващ и най-цветните лампички и вгорчаващ и най-вкусния захарен памук - навръх най-светлите празници.
Че сме нация от мърморковци не е нещо ново.
Ново е, че за първи път имаме коледен базар, който прилича на европейски (малко или много), и Мърморко пак има лошо мнение за него. Ей така, напук. Или за спорта.
Добрата новина е, че има хора, които предпочитат да действат, вместо да се вслушват в хора от мрънкане. Заради тях, благодаря им от сърце, тези дни ще се повозя на виенско колело не в центъра на Лайпциг, а в центъра на София.
