Какво си представяме, когато ни попитат за българските традиции по Коледа?
Веднага се сещаме за прекрасните коледари, които и до днес обикалят, особено по селата и по-малките населени места. Сещаме се още за богато украсения дом, подаръците и характерните за Коледа ястия - сарми, ястия със свинско месо, тиквеници и баници, обредни хлябове.
Има обаче и едни чудати и позабравени традиции и ритуали, които обаче са толкова любопитни, че си струва да бъдат разказвани и припомняни.
Такива са например забраните около "Мръсните дни".
Мръсните дни започват точно на Коледа и завършват чак на Йордановден и искрено са притеснявали хората в миналото. Те са вярвали, че Дяволът и злите сили завиждат за благодатта на Рождеството и радостта, че се е родил Спасителят, и затова искат да навредят по всякакъв начин.
Ето защо по време на Мръсните дни излизането се избягва, особено след залез. Смята се, че по Земята плъзват караконджули, вампири и други кошмарни създания, от които да се пазим.
Забранено е да се преде и въобще да се докосва вълна, защото вълци щели да унищожат стадата. В Плевенско например казвали, че който преде и пипа вълна, ще го накаже Света Петка Българска - покровителката на дома и семейството.
В някои краища на България е забранена и работата с вода и къпането, тъй като водата, вярва се, все още "не е кръстена", не е дошъл Йордановден. Въпреки края на постите са забранени и седенките, сватбите, кръщенетата и всички големи събирания извън дома.
А за да се предпазят от всичко това, българите слагали в джобовете си по глава чесън или люта чушка, връзвали червен конец на китката си и на ножовете и ножиците. На външните порти се окачвали бодливи клонки от бор, елха или глог.
Такова е и гадаенето по орехи, както и по времето на Коледа.
На Игнажден - 20 декември - всеки от семейството си избирал по един орех и си го пазел на свидно място. Много се внимава орехът да не се пукне, счупи или нарани по някакъв начин преди Бъдни вечер и Коледа.
На Бъдни вечер или на Коледа по обяд орехите се разчупват и по тях се гадае бъдещето на притежателите им.
Ако орехът се счупи трудно и отвътре излезе цяла ядка, значи собственикът му ще бъде здрав и силен през идната година. Също така му предстоят много късмет и успехи, както и плодородие и обилна реколта. И обратното - лоша поличба е, ако черупката се окаже крехка, а вътре ядката е натрошена или почерняла.
Гадаело се е и по това какво е времето на Коледа. Виелиците и обилните снегове предвещавали изобилна година, докато топлата и суха Коледа показвала, че иде суха и оскъдна година.
Дъждовните ден и нощ на Рождество на свой ред карали празнуващите да вярват, че реколтата грозде и други плодове на другата година ще е сладка като мед.
А дори и коленето на прасе на 25 декември има много по-дълбоко значение и е обвито в обичаи.
Свикнали сме да мислим, че "свинската смърт" е обвързана най-вече с дългия коледен пост и се явява като награда и захранване след 40 дни на въздържание от животински продукти. Това обаче е само повърхността на целия ритуал.
В наши дни не е рядкост да чуем "прасе" и "свиня" като обиди. От гръцката митология обаче в българския фолклор е навлязло вярването, че прасетата са олицетворение на плодородието и изобилието. Древните гърци вярвали, че прасето е любимото животно на богинята на плодородието Деметра и тя му е вдъхнала специални сили.
В не толкова далечното минало и в България прасето се е асоциирало с изобилие - то дава месо, мас, лой, бульон и кожа.
В тези времена се възприемало, че прасето се коли на Коледа и се поднася в жертва на Света Богородица и заколението далеч не било случайна и набързо свършена работа.
Всяко село си имало специални "колачи", които да свършат опитно клането.
Краката, ушите и част от главата се отделят и от тях се прави пачата, която се пази до 1 януари, когато се сервира като обредно ястие за Васильовден. С част от кръвта се поливат двора и нивите за плодородие и омилостивяване на стихиите.
Неголяма част от бузите, врата и осмянката се отделят и се изпичат веднага, за да се облажат българите, постили 40 дена преди това. Останалото внимателно се консервира, за да има до пролетта месо и сланина.
И така дори коленето на прасето, което днес възприемаме за банално и донякъде жестоко, се е превръщало в ценен обичай, събрал цялото семейство в светлия празник.
