Ако перифразираме Оскар Уайлд - пиенето е проклятието на пишещата класа. С една дума: малко занимания са синоним на злоупотребата с алкохол в степента, в която е писателският занаят.
Писане върви с пиене
Който и известен автор от миналото да назовете, шансовете той да е изпразвал бутилката с бърбън по-бързо, отколкото шишенцето с мастило, са твърде големи.
Някои писатели отдават любовта си към чашката с неприятните странични ефекти, които славата има върху по-интровертните им личности. Други вярват, че алкохолът отблокира креативността. А има и такива писатели, които просто обичат мезето.
Ето няколко литературни гении, които, за добро или за лошо, са обичали да си попийват. Което по никакъв начин не се е отразило върху качеството на творчеството им.
Ян Флеминг
Джеймс Бонд, или агент 007, е най-дръзкият сред известните литературни шпиони. Той се регистрира в хотелите под собственото си име и е преспал с толкова жени, че би могъл спокойно да отвори собствена клиника за сексуално здраве. Малките подробности обаче не пречат на агента да е неуловим в отговорните мисии.
Наскоро внимателни читатели и фенове на книгите за "Джеймс Бонд" установиха, че поне доколкото се съди по описанията - агентът освен всичко друго прекалява и с алкохола. Седмично 007 поема около 4 пъти повече весели напитки от здравословното.
Той не е единствен. Неговият "баща" - писателят Ян Флеминг също е имал навика да посяга честичко към бутилката. Под предлог, че бори своите демони от войната, че превъзмогва лични загуби или изяждащи го отвътре геополитически тайни, писателят започва да пие по бутилка джин на ден. В момента обаче, в който личният му лекар му дава съвет да живее по-здравословно - той минава на бърбън, за който смята, че е по-полезен за здравето. В крайна сметка човек живее само два пъти, както е и едноименното заглавие на стар филм за Джеймс Бонд.
Любимо питие: Мартини
Уилям Фокнър
"Човек е глупав, ако прекалява с пиячката, преди да е навършил 50 години, а след това е глупав, ако не прекалява" - смята Фокнър, без самият той да спазва този съвет, разбира се.
Да има под ръка бутилка уиски за него е била традиционна част от процеса на писане, навик, към който американският класик се е придържал строго. Фокнър е обичал също така да работи през нощта, в команията единствено на "Джак Даниелс". Любимата му марка уиски може дори и днес да се види гравирана върху надгробния му камък в град Оксфорд, Мисисипи.
Любимо питие: коктейл Джулеп (мента, лед, захар и бърбън, сервирани в метално канче)
Скот Фицджералд
Точно както в своите описания на злоупотребяващата висша класа, така и Скот Фицджералд се е наслаждавал на любимото си питие джин. Изборът му се е спрял именно на тази напитка, защото той е вярвал, че това е единственото алкохолно питие, чиято консумация не може да се познае по дъха. Джинът, заедно с още много други прелестни напитки е бил и основната подправка на партитата, които той и съпругата му Зелда организират през времето, в което живеят заедно.
Именно алкохолът обаче става причина и за раздялата им.
"Ние се унищожихме един друг" - пише Скот на Зелда в трогателно писмо.
Любимо питие: джин (с фреш от лайм и сода)
Стивън Кинг
Бира. Депресия. Кокаин. Писане на машина. Суицидни мисли. Краят на седемдесетте и началото на осемдесетте са сбъднат кошмар за Стивън Кинг, който се бори със своя алкохолизъм. По това време той е в такова състояние, че дори и не помни кога е написал книгата "Куджо".
Цяло десетилетие Кинг воюва с порока. Той описва състоянието си така: "Започнах да пия, откакто навърших легалната възраст за това. И целта ми винаги е била да се наквася максимално. Никога не съм бил привърженик на "социалното" пиене. Изглеждаше ми все едно да целуваш сестра си".
Любимо питие: бира (която винаги консумира в къщи. По неговите думи: "Не излизах да пия по баровете, понеже там беше пълно с нещастници като мен")
Труман Капоти
Никой не може да обвини Труман Капоти, че не се е опитал да смеси работата с удоволствието.
Той самият описва процеса на писане така: "Следобед сменям кафето с ментов чай и шерито с мартини. Не използвам пишеща машина. Поне не в началото. Пиша на ръка". Любимо питие: голяма водка със сок портокал
Реймънд Чандлър
Криминалният писател ще остане в историята, ако не с друго, то поне с думите: "Няма лошо уиски - има само някои уискита, които не са толкова добри, като други".
Много рано Реймънд Чандлър установява, че не може да контролира своето пиене. Той става роб на алкохола и не успява да се пребори с порока до смъртта си.
Любимо питие: гимлет (джин и сок от лайм) или както описва любимото си питие Чандлър в класическия роман от 1953 година "Дългото сбогуване": "Половинка джин, половинка фреш от лайм и нищо друго".
Едгар Алън По
Освен в това да създава изключително песимистична поезия и кървава литература, която подхожда на сценарий за филм на Тарантино, Алън По е бил ненадминат и в друго. А именно в това, че ще остане в историята, като най-големият почитател на брендито в света за времето си.
Любимо питие - яйчен пунш (по семейна рецепта, предавана от поколения. Правел се е със седем яйца, мляко, бита сметана, бренди и индийско орехче)
Оскар Уайлд
Няма как да забравим стария познайник Оскар Уайлд, с чиито перифраза започна тази статия.
Една от осъществените любови на Уайлд е абсентът. Той не може да скрие възторга си от него, особено по времето, когато живее в Париж.
Затвърждавайки репутацията си на човек, който обича изключително много изисканите неща в живота обаче, Уайлд се увлича и по друга любов - шампанското, което може да пие дори и в най-късна доба.
Любимо питие: ледено шампанско.
