В крайна сметка имаше известен резултат от преговорите между САЩ и Украйна в Саудитска Арабия след онова фиаско в Белия дом с Доналд Тръмп, Джей Ди Ванс и Володимир Зеленски.
Сега тримата не участваха в преговорите (и по-добре), а техните наместници успяха да направят една крачка в посока някакво разбирателство. За да се стигне дотук обаче, Вашингтон трябваше да приложи още натиск върху Киев, след като прекъсна военната и разузнавателна подкрепа. Това мигновено се отрази на фронта в Курска област.
Резултатът от преговорите е, че след вчера Украйна изяви пълна готовност за 30-дневно примирие с Русия по суша, въздух и вода, докато в замяна Вашингтон ще възобнови военната и разузнавателна помощ за Киев.
В интерес на истината примирието в този вид съвсем не изглежда да е толкова лошо за Украйна, макар и да не включва каквито и да е гаранции за сигурността - нещо, за което Зеленски настояваше като условие.
Ограниченият 30-дневен период (с възможност за удължаване при взаимно съгласие) е нещо добро. Безсрочно прекратяване на огъня би оставило стратегическата инициатива в ръцете на руснаците да решат дали, как и кога да възобновят офанзивите си.
От друга страна фиксираният период позволява на украинската армия да се ротира, прегрупира и изобщо поеме глътка въздух, знаейки в кой момент трябва да бъде готова отново за бой.
В същото време каквото и да било примирие в момента би прекъснало руския устрем в Курска област, където украинската армия е подложена на изключително тежък натиск, загуби редица малки селища и почти е загубила град Суджа.
••• Вижте тук по-конкретно за преговорите вчера:
Така че, както се изрази водещият преговорите от американска страна Марко Рубио, в момента топката действително е в полето на Русия.
Москва при всички положения се намира в по-силната позиция в сравнение с Киев, както военно, така и политически заради смяната на отношението на Вашингтон към конфликта и желанието на Тръмп да го приключи възможно най-бързо.
Само че стратезите в Кремъл трябва внимателно да преценят какъв ще бъде следващият ход. Естествено, Путин може да приеме условията на примирието както са в момента, което при всички положения ще убие текущата инициатива на фронта и по същество със сигурност не е в интерес на Русия.
Руският президент по-скоро може да се съгласи на спиране на огъня, ако обаче украинците се изтеглят сами от Курска област. Това е хубав претекст за протакане на сегашните преговори, докато руската армия продължава натиска.
Най-вероятно именно нещо подобно ще се случи, тъй като спирането на военната и разузнавателната помощ направи така, че в момента украинските сили почти са поставени пред избора да се изтеглят от Курск, или да бъдат обкръжени.
И тук идва много тънкият момент. Путин не може да си позволи да загуби търпението на френетичния и непредсказуем Тръмп. За президента на САЩ е ясно едно нещо - не е приятел на Путин, още по-малкото пък е агент на КГБ.
Това, което свързва двамата, е не друго, а общото им разбиране за света като място, където има няколко велики сили, а всичко останало по картата е сфери на влияние и васални територии. Горе-долу както са работили международните отношения преди около 150-200 години.
При Тръмп го има и момента с бизнес профила му. Той е капиталист, само че от онези, заради които се е родил комунизмът - брутален прагматик, за когото единственото ценно нещо са интересите и печалбата. Абсолютно всичко се разглежда под формата на сделки и zero-sum игри. Ако някой печели, то задължително е за сметка на друг, а приятели и врагове се третират по един и същ начин.
Няма стратегия, няма дългосрочен план. Всичко е постоянно скачане от една възможност за печалба към друга - вижда такава и влага всички усилия и ресурси, за да я постигне, без значение кого ще натисне, изнуди и смачка по пътя си.
В случая целта му е да нормализира отношенията с Русия като начин да придърпа Москва извън орбитата на Китай. От перспективата на Тръмп Украйна не представлява нищо друго освен пречка за нещо подобно и следователно конфликтът трябва да бъде прекратен максимално бързо.
От неговата гледна точка какво ще загубят Украйна и Европа си е изцяло техен проблем.
••• Тук може да прочетете повече за логиката, която има текущата американска администрация по отношение на Русия:
Така Путин досега е получил единствено и само подаръци от Тръмп.
След американско-руската среща в Саудитска Арабия преди няколко седмици набързо бяха дадени гаранции на Москва, че ще си задържи окупираните украински територии, както и че Украйна няма да влиза в НАТО.
Освен това Вашингтон се ангажира с възстановяване на официалните дипломатически контакти, наред с дейността на посолствата в двете столици (тоест връщане на международна легитимност) и много вероятно скоро ще паднат някои икономически санкции.
Засега Тръмп изключи и Европа от преговорния процес, само за да ни покаже на европейците кой е шефът и да направи жест към Путин, че те двамата ще решават какво да се случва с Украйна.
Тук може да се прибави и ситуацията на фронта в Курска област, тъй като загубата за Киев там ще означава и загуба на един от важните козове в преговорите.
Само че американският президент рано или късно ще очаква нещо от Путин в замяна.
И ако не го получи, едва ли ще се поколебае да оказва натиск, което като нищо би означавало да възобнови в пълна степен и дори увеличи военната подкрепа за Украйна. Напълно способен е да го направи при положение, че нещата не случат, както той ги вижда.
Да се говори за какъвто и да е мир обаче е все още твърде, твърде рано.
