Новото управление на Сирия е изправено пред най-сериозната ескалация на напрежението в страната след падането на Башар Асад през декември.
В рамките на целия минал ден бойци, свързани с бившия режим, извършиха поредица от координирани атаки и засади срещу части на сирийските сили за сигурност в крайбрежните градове Латакия, Тартус, Джабле и Банияс.
За кратко лоялистите към бившия режим са поели контрол над Джабле, Тартус и редица по-малки селища.
От своя страна, Департаментът за военни операции на правителството обяви началото на мащабна операция за разчистване и изпрати подкрепления от съседните провинции Хама и Идлиб.
До ранните часове на петък сутрин са загинали четирима цивилни, 32 бойци, верни на Асад и 35 души от реформираните министерства на отбраната и вътрешните работи.
Сблъсъците продължават и в момента, а в целите области Латакия и Тартус е наложен комендантски час. Според последните информации на места нападателите са започнали да предават оръжия на силите за сигурност, след като са получили предложение за сделка и възможност за безопасно изтегляне към Ливан.
••• Тук може да прочетете малко повече информация за хората, които в момента са начело в Дамаск:
Почти веднага след началото на атаката отговорност за нея поема организация, наричаща себе си Военен съвет за освобождение на Сирия (ВСОС), който си поставя шест цели:
- Освобождаване на цялата сирийска територия от окупаторите и терористичните сили;
- Сваляне на режима на Хаят Тахрир ал Шам и премахване на тяхното потисническо управление;
- Защита на живота и имуществото на всички сирийци;
- Възстановяване на държавните институции на национална и демократична основа;
- Подготовка на страната за завръщането на бежанците;
- Създаване на единна и суверенна държава, събираща в себе си представителите на всички етноси и религии.
Документът е подписан от бригаден генерал Гияд Сулейман Дала, който е бивш началник-щаб на 4-та бронирана дивизия от армията на Асад. Тя бе под прекия контрол на брата на президента - Махер Асад - и нейна основна функция бе защита на интересите на режима.
Преди да застане начело на дивизията Дала командва собствена въоръжена милиция, която екипира и въоръжава с помощта на Иран. Известен е с тесните си контакти с Техеран и иранските съюзници в Ирак и Ливан, като винаги е представлявал една от преките връзки между армията на Асад и Ислямската република.
Сегашната ескалация е логична и очаквана.
Режимът на Асад и армията му се разпаднаха за броени дни, но хиляди лоялисти от старите сили за сигурност продължават да действат в нелегалност и все още не са се разоръжили.
Само в рамките на периода между 25 февруари и 4 март са извършили 14 атаки и дребни набези, при които загиват общо 19 души.

Още от декември пък, малко след падането на режима, се повишава напрежението в провинциите Тартус и Латакия. Именно там е концентрирана основната част от религиозното малцинство на алaвитите, към които принадлежи семейство Асад. От там е произходът на цялата фамилия и съответно районът винаги е бил считан за бастион на режима.
Алавитите са шиити и по тази линия в Тартус и Латакия има влияние от Иран. Там се намират също двете руски военни бази, за чието запазване Москва в момента преговаря с Дамаск и Турция.
Новите власти определено имат проблеми с налагането на контрол в района.
Редовно се провеждат операции за издирване на въоръжени лоялисти, което нерядко води до репресии и срещу местните жители, които и без това меко казано гледат с недоверие към управлението на текущия президент Ахмед ал Шараа и хората около него.
Latakia, Syria
— Karim Franceschi (@karimfranceschi) March 7, 2025
Alawite insurgency ignites, inflicting heavy losses on Interim Gov. forces. In response, artillery pounds villages east of Baniyas, while reinforcements from Idlib & Tartus face ambushes on M4 & M1. A Mil Mi-25 attack helicopter deployed near Jableh (جبلة).
Map👇… pic.twitter.com/irXOBhIVZM
В момента освен ВСОС, в Тартус и Латакия действат още най-малко две лоялистки въоръжени групировки - Бригада за защита на крайбрежието и Сирийска народна съпротива. При всички положения са съставени от бивши служители в армията и силите за сигурност на режима на Асад.
Смята се, че основна роля в организацията и дейността на трите има друго особено известно име, свързано с управлението на Асад - генерал-майор Сухаил ал Хасан. Подобно на Гияд Дала, той също е алавит и родом от същия крайбрежен район.
По време на гражданската война Сухаил ръководи напълно автономно и самостоятелно 25-а дивизия за специални операции, по-известна като "Тигрите".
Дълго време това е най-ефективна бойна единица от армията на Асад, действа много тясно с Русия и води всички основни правителствени офанзиви срещу бунтовническите организации в периода на войната до 2019 г.
Текущата ситуация към момента създава сериозни рискове за ескалация на религиозно насилие в следващите месеци. Силите на правителството в Дамаск вече се справят с текущата криза, но вероятно ще наложат допълнителни репресивни мерки срещу алавитите в района в опит за издирване и разправа с членове на лоялистките организации.
Това със сигурност ще допринесе към каузата на Дала и Сухаил ал Хасан, както и на опитите на Иран да дестабилизира новото управление.
••• Израел също има своите мотиви и интереси да действа в Сирия:
А всичко това дори не е единственият проблем.
През уикенда правителството разположи армия в Джарамана - предградие на Дамаск, където основното население е друзи. Причина за напрежението е престрелка на контролно-пропускателен пункт, довела до убийството на един полицай и раняването на друг от милиция, която е свързана с друзите в Джарамана.
Изненадващо на това реагира израелският премиер Бенямин Нетаняху. В неделя той заяви, че армията е готова да напредне към Дамаск и да защити сирийските друзи от всякаква заплаха от новото временно правителство на Сирия.
Тук става въпрос за религиозна общност, отделна от християнството и исляма. В Израел живеят около 150 000 друзи, които служат в армията и се смятат за лоялни към страната. В Сирия пък те са около 700 000 и са концентрирани най-вече в провинциите Кунейтра и Дараа, по границата с Израел.
Именно там израелската армия настъпи през декември и окупира територия с мотивите да създаде разширена буферна зона за сигурност в условията на разпада на режима на Асад и новото управление в Дамаск.
Голяма част от сирийските друзи по-скоро искат автономия на фона на новата обстановка, което ги поставя в конфликт с правителството на Шараа, докато в същото време Нетаняху търси поводи за легитимност на израелското присъствие в Сирия.
По всичко изглежда, че спокойствието в страната засега ще трябва да се отложи.