Много от кулинарните класики са родени в скромни кухни, квартални бистра и нерядко заради някоя неволна грешка. Не и салата "Уолдорф".
Представете си Ню Йорк от края на XIX век - Голямата ябълка вече кипи с живот, подобен на този на Великия Гетсби. Хотел "Уолдорф-Астория" пък посреща някои от най-знатните жители и гости на града и им сервира телешко филе с месо от раци, омари със сос от коняк и охлюви по бургундски.
Салатата обаче не е творение на главния готвач на хотела, а на главния келнер - швейцарският емигрант Оскар Чирки.
За салата "Уолдорф", сервирана за първи път на благотворителен бал, той смесва целина, ябълки и майонеза.
Нищо друго, както сочи готварската книга, която по-късно Чирки пише. Оберкелнерът е любимец на посетителите, но и страстен готвач, който участва в създаването и на други класики като мелба с праскови и ванилов сос и ябълков пудинг с орехи.
За благотворителния бал обаче се търси елегантно и фино предястие за отбраните гости. По онова време ястията в изисканите ресторанти са силно вдъхновени от френската кухня, която смята за възможно най-изтънчената и висша кулинария.
Затова Оскар Чирки използва един от основните френски сосове - майонезата. С целината добавя свежест и хрупкавост, а с ябълката вкарва в салатата и леко изненадващ сладък послевкус. А и целта на оберкелнерът е именно да изненада небцето.
Причината е, че тогава салатите са били бледа гарнитура към основните ястия и не са се приемали за особено впечатляващи.
••• Историята на салата "Цезар" и защо почти никъде не я сервират правилно - четете тук:
"Уолдорф" обаче се оказва достойна да бъде сервирана не като гарнитура, а като самостоятелно предястие.
Салатата бързо се превръща в хит сред висшето общество на Ню Йорк и с това започват подобренията по нея. Още самият Чирки експериментира наново и добавя грозде, което се превръща в неизменна част на оригиналната рецепта. Нерядко към майонезата се слага и мъничко горчица за по-интензивен вкус.
Около 1920 г. в салата "Уолдорф" се появяват и орехите, марулята за сервиране и стафидите.
Така се оформя рецептата, която се използва и до днес - салата от целина, ябълки, грозде, орехи и стафиди, сервирана в маруля с майонезен дресинг. В наши дни се срещат и смели импровизации със синьо сирене, разнообразни ядки, накълцани варени яйца, зелени подправки и пилешко или рачешко месо.
Само че претрупването на салатата губи от оригиналното ѝ очарование, лекота и елегантност.
А ето и как да си приготвим у дома салата "Уолдорф", като използваме за основа рецептата на Чирки:
Необходими продукти:
- 2 големи ябълки - за предпочитане една червена и една по-кисела
- 2 свежи и по-тънки стръка целина
- 1 чепка червено грозде
- 50 грама запечени орехи
- 50 грама жълти стафиди
- 50 грама майонеза
- Сол и пипер
- По желание - малко кисело мляко за смекчаване на дресинга, малко горчица и малко лимонов сок
- Маруля за сервиране
Начин на приготвяне:
Ябълките се измиват и режат на не много дребни кубчета, като е много важно в салатата да не попадат семки. Зърната грозде се разполовяват и също се почистват внимателно от семките. Целината се бели и реже, отново на не много ситно.
Майонезата се обърква със сол и пипер, като можем да добавим кисело мляко или лимонов сок за по-свеж вкус. След това в голяма купа се смесват ябълките, целината, гроздето, орехите и стафидите, заливат се с дресинга и отново се разбърква добре.
Дресингът трябва да покрие всички продукти.
Хубаво е салатата да се остави на хладно за няколко часа и за около 15-20 минути на стайна температура - преди сервиране.
Сервира се в листа от маруля.
••• Руската салата, или как СССР си изобрети кулинарна легенда - четете тук:
