Когато поръчаме салата "Цезар" в България, обикновено идва купа със зелена салата, пилешко филе и крутони.
Възможни са вариации, които, нека си признаем, не са родни. Не е изключено към салатата да има майонезен дресинг, който щедро се продава и под името "Сос Цезар" в пластмасови бутилки. Може да открием и пармезан, яйце, прошуто, чери домати...
С други думи, сервират ни комбинация, от която на изобретателя на салата би му настръхнала косата.
Той е Цезар Кардини - италианец, избягал в САЩ, а от САЩ - в Тихуана, Мексико.
Причината Кардини да се откаже от Страната на неограничените възможности е ограничението върху продажбата на алкохол, още познато ни като Сухия режим.
В Тихуана той отваря свой ресторант и, според спомените на дъщеря му Роса Кардини, точно на 4 юли 1924 г. Цезар създава прословутата си салата.
По повод празника Тихуана е залята от американски туристи, търсещи забавление, а ресторантът на италианеца се пръска по шевовете. По тази причина още в средата на вечерта съставките в кухнята застрашително намаляват.
Роса разказва за The Telegraph, че на последните клиенти баща ѝ сервирал салата от каквото е останало - маруля, зехтин, поширани яйца, крутони и сос Уорчестър. Ястието било предвидено да се хапва с ръце, като всяко листо маруля се гарнирало с крутони и се потапяло в сос от зехтин, яйца и Уорчестър и пармезан.
Ако се чудите къде е аншоата, която е част от традиционната рецепта - тя е в соса Уорчестър.
Ястието на Цезар се превръща в моментален хит, а според разказите няколко години по-късно брат му Алекс го претворява в салата.
Той накъсва на две или на три марулите, вместо да ги поднася цели с дип, полива ги с дресинг от яйца и зехтин, като в него добавя и няколко рибки аншоа. По мнение на Алекс рибата добавя повече умами вкус от соса Уорчестър и е по-интересна.
Отгоре отново следват крутони и пармезан.
Американците обожават да отскачат до Тихуана - и защото там няма Сух режим, и заради салатата на Цезар. Такива спомени има дори и прословутата Джулия Чайлд, която споделя за пътувания до Мексико с родителите си в книгата си "От кухнята на Джулия Чайлд".
"Един от най-ранните ми спомени за ходене на ресторант е отиването ни до Тихуана с родителите ми, които бяха много развълнувани, че най-накрая ще обядват в ресторанта на Цезар Кардини", пише Чайлд.
Благодарение на такива пътешествия салатата "Цезар" прескача от Мексико в САЩ, а от Америка в Европа я пренася Уолис Симпсън.
Съпругата на британския принц Едуард VIII смята, че салатата е още по-апетитна с по-ситно накъсана маруля. Колкото до Кардини - през 1848 г. той започва да продава легендарния си дресинг бутилиран и, да, в наши дни има и вариации с майонеза или на майонезена основа.
В Париж пък наричат салатата "Цезар" най-хубавата рецепта, идвала някога от Северна Америка.
А ето и рецептата, която Джулия Чайлд представя в книгите си:
Необходими продукти за около три порции:
- 18-24 листа маруля още известна като салата "Ромен"
- 1 чаша крутони
- 1 голяма скилидка чесън
- Четвърт чаша зехтин
- 1 голямо яйце
- 1 лимон
- Сол, сос Уорчестър, пармезан
Начин на приготвяне:
Листата на марулята се отделят от сърцевината, измиват се внимателно и се подсушават. Крутоните се овкусяват с настърганата скилидка чесън, малко сол и малко зехтин и се запичат на сух тиган.
Яйцето се пошира, докато се сготви съвсем леко - Чайлд предпочита да надупчи яйцето от едната страна с дебела игла и да го държи над водна пара за точно 1 минута.
В голяма купа се изсипва марулята, отгоре се поръсва със зехтин и сос Уорчестър, след което се чуква яйцето и се разбърква, за да се овкуси добре зеленчукът. Поръсва се с фино настърган пармезан и крутоните.
Сервира се веднага.
По желание все пак могат да се сложат и рибки аншоа.
