"На руската салата в Русия ѝ казват салата "Оливие".
Мнозина вярват безрезервно, че двете ястия са еднакви, но французинът Люсиен Оливие, създателят на салатата, никак не би се съгласил. През 60-те години на XIX век Люсиен работи като готвач в един от най-елитните ресторанти на Москва - "Ермитаж".
Кухнята се стреми непрекъснато да изненадва капризните си клиенти с нови и нови ястия и именно така Оливие стига до своето изобретение под формата на предястие.
Оригиналната салата на Люсиен Оливие е богата и разточителна на луксозни продукти, както подобава за ресторант, в който келнерите са облечени във фракове.
Сред съставките, които готвачът влага, са месо от фазан, телешки език, черен и червен хайвер. Към това той прибавя и кисели краставички, яйца, маруля и дресинг от майонеза. Предястието на Оливие било толкова сложно и с такъв уникален вкус, че никой не можел да познае какво точно има вътре.
Ястието бързо се превръща във фаворит в менюто на "Ермитаж" и до голяма степен в символ на престижния ресторант. Самият Люсиен обаче ревностно пази точната рецепта само за себе си и дори една дръзка кражба не успява да разкрие тайната.
Около 1890 г. помощник на Оливие на име Иван Иванов се промъква в кухнята, докато шефът му е в салона на ресторанта при посетителите. Иванов внимателно си записва какви съставки е извадил Люсиен, за да приготви предястието, но има един много важен пропуск - дресингът от майонеза вече е готов.
Така Иван напуска "Ермитаж" и отива да работи в друго заведение - "Столичний", където веднага почва да приготвя ястие, наречено "Салата Оливие". "Нещо ѝ липсва", категорични са гурманите, влюбени в оригиналната рецепта.
Името "Салата Оливие" се появява и в няколко кулинарни книги от края на XIX век, само че там се използва обикновена майонеза и вече има прибавени картофи.
Истинските промени по ястието обаче идват след Октомврийската революция.
Съветският съюз може и да не се хвали с изтънчена кулинария, но развива огромна консервна промишленост и има нужда тя някак си да бъде рекламирана.
На помощ идва московски готвач, който започва да предлага "Московска салата" - салата с готова майонеза, картофи, яйца, колбас, кисели краставички, грах и моркови от консерва. Майонезата в СССР се продава в огромни буркани и е с удивително дълъг срок на годност.
Променената рецепта пък веднага се вписва в съветските рецептурници.
Ястието включва и друго достижение на съветската хранителна индустрия - саламът. Все пак оригиналните продукти на Люсиен Оливие не са никак достъпни, а и от тях лъха на упадъчна буржоазия. Появява се и малко "по-луксозен" вариант на салатата, който е с пилешко и се нарича "Столична/ Московска салата".
Въпреки сериозните изменения по рецептата салатата се превръща в предпочитано празнично ястие.
Продуктите за нея са сравнително евтини и са достъпни и през най-суровата зима. Салатата съдържа мазнини, въглехидрати и протеин от колбаса. Тежка е и засища, а съставките ѝ се харесват от всички. Приема се и като лек за махмурлук.
Рецептата за салатата бързо достига и до другите съветски републики и оттам - из цяла Европа.
Във Франция ѝ казват "Македонска салата", в Германия и Финландия - "Италианска салата". В Литва е популярна най-вече като "Бяла салата", в Нидерландия - като "Салатата на хусаря". Някои слагат лук, други - кисела ябълка на кубчета за по-свеж вкус.
Факт е, че една рецепта, която Съветският съюз изменя почти до неузнаваемост, успява да се превърне в кулинарна класика в цяла Европа и части от Азия.
Единствената друга рецепта, произлизаща от СССР, която може да се мери по популярност, е сельодката под шуба.
