13-а загуба от началото на сезона във Висшата лига. На фона на само 10 победи и седем равенства. 13-о място и най-вероятно Манчестър Юнайтед ще финишира във втората половина на класирането за първи път от 1990 година.
Така изглежда сезонът на "червените дяволи" досега - най-кошмарният, на който феновете са ставали свидетели от цяло едно поколение насам.
Клубът смени собственост, смени мениджъри, на няколко пъти подменя състава след раздялата със сър Алекс Фъргюсън през 2013-а, но отборът върви все по-надолу и по-надолу.
Всеки следващ мениджър се справя все по-зле и по-зле и когато си мислиш, че няма как ситуацията да се влоши още повече, идва следващият и те опровергава.
При Ерик тен Хаг Юнайтед играеше безобразно, но завърши и двата сезона под негово ръководство с домашен трофей, печелейки по веднъж Купата на лигата и ФА Къп.
Ако не друго, трофеят си е трофей. И не е завършвал извън Топ 10, както се очертава да се случи сега, а се класира по веднъж за Шампионската лига и Лига Европа. Какво направи там, е отделен въпрос.
Рубен Аморим дойде с обещания за вълнуващ футбол, но вместо това донесе още по-голяма посредственост на терена, която отборът продуцира и при загубата с 0:1 от Нотингам Форест във вторник вечер.
Този път не говорим за поражение в резултат на някоя кошмарна индивидуална грешка. Срещу Нотингам бе колективен провал на целия отбор, начело с мениджъра.
"Този сезон е така", оправда се португалецът, който за кой ли път изпрати Хари Магуайър да върши работата на импотентните си нападатели. И той за малко да я свърши.
В добавеното време негов анемичен удар бе избит от гол линията, но с него появилият се като резерва защитник за девет минути на терена произведе повече точни удари, отколкото Джошуа Зиркзее за 78 минути и Расмус Хойлунд за едно полувреме.
Головата суша и за двамата нападатели продължава, независимо кой от тях играе като титуляр и кой - като резерва. Аморим ги върти, но резултат никакъв. И двамата имат по три попадения за първенство през кампанията на фона на общата си цена от около 120 милиона евро.
Разбира се, тези показатели можеше и да са тотално различни, ако Юнайтед имаше и поне някаква бегла идея в играта си. "Червените дяволи" за пореден път изглеждаха като в най-лошите си дни при Луис ван Гаал, разчитайки на пробиви по фланга и мятане на топката в наказателното поле без ясен адресат.
Основният жокер на Юнайтед е скоростта на контра атаки, но тя става неефективна, когато отборът допусне ранен гол, след който противникът се затвори. Нещо, което се случва в почти всеки мач в последните месеци.
Тогава си проличава неспособността да се действа срещу добре организирана защита, лъсва липсата на креативност и се разчита изцяло на статични положения. От тях се очаква отборът да бъде спасяван от най-критикуваните играчи в последните години като Магуайър и Каземиро, които и срещу Нотингам представляваха най-сериозна опасност за противниковата врата с позиционирането си при тези центрирания.
И някъде тук идва работата на Аморим. Въпросът е какво е правил португалецът по време на 15-дневната пауза за националните отбори. Как е разучавал играта на Форест, какво е планирал за тази на своя тим? Отговорът е ясен - каквото и да е умувал, не се получи.
"Последният пас, последната асистенция липсваха. Опитахме се, но когато тези неща ги няма, не можеш да вкараш гол", за пореден път се оправда с качеството на играчите си Аморим.
Самият той трябва да знае, че тези оправдания ще хващат дикиш до началото на следващия сезон. Ако изобщо бъде оставен да направи селекция и да проведе подготовка през лятото, Аморим ще загуби и последната опорка, на която се осланя.
И тогава няма да има оправдание за въпиещата посредственост, която отборът му произвежда.
