Съветската Атлантида, която бавно и сигурно потъва

Европейци и американци дълго време вярват, че този град е мит. Също като Атлантида.

Падането на Съветския съюз и началото на 90-те разкриват, че Нефт Дашларъ или "Нефтените скали" е напълно реален, макар и да изглежда нереалистично. Дори и тогава съществуването на града е пазено в почти пълна тайна, а около него обикаля брегова охрана.

Архипелагът от острови е изцяло човешко дело и се намира на 40 километра от бреговете на Азербайджан навътре в Каспийско море.

През 1949 г. под бъдещия Нефт Дашларъ е открито сериозно находище на нефт и строежът на града започва моментално.

Две години по-късно вече работят първите нефтени помпи и огромните резервоари започват да се пълнят. Това е първата нефтена платформа, изградена в почти открито море и първата за добив на нефт в Азербайджан.

Постепенно около нея започват да изникват още платформи и се оформя архипелаг.

Отделните обекти се свързват от километри тесни мостове, а цялата структура се определя като инженерно и техническо чудо. Всеки от островите се поддържа от метална конструкция, здраво забита в морското дъно.

Нефт Дашларъ разполага с 2000 нефтени кладенеца и 320 производствени площадки. Мостовете възлизат на общо над 300 километра, към които прибавяме и около 100 километра нефтопреносна мрежа.

За да бъде защитен "градът" от приливите и от вятъра, в района са докарани и умишлено потопени седем кораба.

В пика на "Нефтените скали" там живеят и работят 5000 души и има пекарна, кино, болница и футболен стадион. Дори започва засаждането на дървета и опити да се направи парк. Годишно се добиват и преработват около 13 млн. тона нефт, които обслужват нуждите на СССР и в малка част се изнасят.

По изчисления на специалисти Нефт Дашларъ успява да покрие 60% от потреблението на Съветския съюз на нефт.

Много от азербайджанците наричат плаващия град "Осмото чудо на света" или "Островът на седемте кораба" заради потъналите целенасочено кораби наоколо. Въпреки че не се вижда на пръв поглед, градът успява да събере големи общежития и дори на места има улици между сградите.

С напредване на времето обаче нефтените находища започват да се изчерпват и работата намалява.

По-страшното е, че Нефт Дашларъ бавно и сигурно потъва заради суровите условия в Каспийско море, солената вода и силния вятър.

В същото време старите кладенци, инсталирани още в средата на миналия век, замърсяват сериозно морските води и се превръщат в опасност за каспийската флора и фауна. Има и доклади за нефтени разливи, които СССР старателно е криел от световната общност.

Подновяването на инфраструктурата би било твърде скъпо за Азербайджан и идеята не се подкрепя от ООН, за да се върви към ограничаване добива на изкопаеми горива. Окончателното срутване на града ще е също толкова скъпо.

От друга страна Нефт Дашларъ продължава да функционира, макар и с крайно намален капацитет. Там по данни на "Си Ен Ен" живеят и работят около 2000 души, които се редуват на 15-дневни смени - 15 дена са в плаващия град и 15 дена са в континенталната част на страната.

Webcafe История

Дворецът на съветите - нечуваната грандомания на СССР, събрана в една сграда

А мегаломанското здание дори не успява да бъде построено

Затова над "Нефтените скали" тегне въпросът какво ще се случи с тях, след като нефтът напълно се изчерпи.

Решението ще бъде изключително трудно - да се унищожи градът е скъпо, а да се изостави ще доведе до екологична катастрофа.

Има и идеи той да се превърне в чудат курорт като общежития и къщички се превърнат в почивни станции. Властите в Азербайджан вярват, че Нефт Дашларъ би могъл да е магнит за туристи с правилната стратегия на реклама.

Примери за плаващи градове-курорти има в Обединените арабски емирства, Япония и Малдивите. Надеждата е те да послужат за пример за Нефт Дашларъ и бъдещето пред него.