Дубайският шоколад може и да е внимателно обмислена комбинация, но куп други сладкиши се раждат по случайност.
Въпреки това те стигат не само до стотици кухни и оцеляват през вековете, а и задоволяват капризното небце на шейховете. Такъв е случаят с египетския сладкиш Басбуса - име, което означава "една целувка".
Зад десерта се таи весела и романтична легенда, оцеляла и до днес.
Според нея съпругата в младо египетско семейство един ден приготвяла сладкиш за мъжа си.
Тя обаче не успяла да го опече и сиропира навреме и мъжът ѝ си дошъл, преди десертът да е готов.
Той се опитал да я съблазни и да я отведе в спалнята, но жената първоначално се дърпала и казала, че му позволява само една целувка, преди да се върне в кухнята. Разбира се, не станало точно така...
През това време сладкишът вече бил полят с богат захарен сироп с розова вода и се получил изключително сладък и сочен.
Съпругът не само бил възхитен от десерта, но и помолил жена си да го направи отново, този път за гости. Тя на свой ред го кръстила Басбуса, защото уж трябвало да отдели време само за една целувка и после да наглежда гозбите си.
Сладкишът Басбуса пък постепенно се разпространил из Кайро и рецептата му първоначално се предавала от уста на уста.
Въпреки простите си съставки, десертът допадал дори и на шейховете и те също питали за Басбуса като завършек на угощението им. Ароматът на прясно печиво, розова вода, ядки и карамел завладявал носовете и небцето, независимо в колко бедна или богата къща се сервирал десертът.
Както повечето източни и арабски десерти, и този е пищен, калоричен и дори малко тежък.
В някои свои версии Басбуса е на два слоя с пълнеж от сметанов крем по средата, докато в други напомня повече на пандишпан. В някои варианти има кисело мляко в тестото, в други то е пропуснато, и същото важи за всички съставки, с които десертът се приготвя.
Повечето кулинари, запознати с египетската кухня, предполагат, че първоначално Басбуса се приготвял само на един слой и без пълнеж.
Впоследствие рецептата била усложнена, за да изглежда десертът още по-богат и примамлив. По тази причина и в някои рецепти освен сладкия сироп към Басбуса се прибавя и щедро количество мед или карамелен сос.
Другото име, под което може да бъде срещнат сладкишът, е Хариса, но то се употребява все по-рядко.
Една от причините е, че за западняците хариса означава гъста пикантна паста, която си върви с месо и солени ястия. Басбуса като наименование може да идва и от древна арабска дума за "накисване, намокряне" заради сиропирането на сладкиша, само че това вече са излишни етимологични спорове.
Важен е десертът.
А ето и необходимите съставки за Басбуса според изданието Recipe and History:
- Чаша грис
- Половин чаша захар
- Половин чаша олио или зехтин
- 170 грама заквасена сметана или кисело мляко
- Лъжичка бакпулвер
- Кокосови стърготини
- Малко масло
За сиропа:
- Чаша вода
- Половин чаша прясно мляко
- Малко розова вода
- Малко течен карамел или карамел на прах
Начин на приготвяне:
Фурната се загрява предварително на 180 градуса. Форма за печене се намазва добре от всички страни с масло.
Бакпулверът се смесва със сметаната или киселото мляко и се оставя за малко настрани. Пред това време се разбиват останалите съставки до хомогенност. Накрая се прибавя и сметаната и отново се разбива енергично - най-добре с миксер.
Основата се пече около 25 минути до златисто.
Захарният сироп се приготвя от посочените съставки на слаб до среден котлон - трябва да се получи гъста белезникава смес, която обаче не завира.
И тук спазваме принципа, според който студеният вече сладкиш се залива с горещ сироп. Оставяме Басбуса да се охлади на стайна температура и след това - за една нощ в хладилника.
Можем да декорираме с ядки, розови листенца и кокосови стърготини.
