Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Разкошният източен десерт, който утешава турците дори след земетресенията

Кюнефето вече има и защитен статут от Европейския съюз Снимка: iStock
Кюнефето вече има и защитен статут от Европейския съюз

Около кюнефето се вият точно толкова легенди, колкото са и нишките на финия кадаиф, който е в основата на десерта.

Едно е сигурно - ястието произхожда от Близкия Изток и има дълбоки корени, които някои проследяват чак до VII век. Тази най-стара легенда твърди, че при преминаването на арабски войници през пустините на Ориента те се натъкнали на селце, където били посрещнати изключително радушно.

Именно в селцето им сервирали за подкрепление и енергия кюнефе - разтопено меко сирене между два пласта кадаиф и всичко това - сиропирано.

След като десертът завладява и останалите части на Близкия Изток, той започва да се възприема като символ на мира и гостоприемството. Друга легенда обаче разказва, че кюнефето, както много други кулинарни шедьоври, е по-скоро плод на грешка, отколкото на съзнателни усилия.

Митът споменава жена от XV век на име Асма от град в Палестина, който по онова време се казвал Акка. Един ден Асма искала да приготви десерт за семейството си, но в шкафа открила само прясно сирене, малко брашно и малко розови листенца и билки.

Жената решила да импровизира - от брашното оформила тънък кадаиф, между двата слоя сложила сирене, за да се разтопи, и сиропирала десерта със захарен сироп с розови листенца и уханни растения. Близките ѝ толкова се влюбили в ястието, че веднага споделили рецептата с целия квартал.

Град Наблус в Палестина пък и до днес се нарича "Градът на кюнефето" и е бил в близост до споменатия Акка.

Кюнефето такова, каквото го познаваме ние в България, е с ясен турски произход и то от провинция Антакия, близо до границата със Сирия.

Снимка: iStock

Именно този регион на Турция беше най-силно засегнат от двете земетресения в началото на февруари тази година, а бедствието разруши или навреди сериозно на редица от малките сладкарници, които продават предимно кюнефе. Въпреки това на десерта се гледа като на "спасител" на района.

Местните жители смятат, че в Антакия се произвежда най-подходящото за рецептата меко и прясно сирене, което се топи по неповторим начин между слоевете кадаиф.

Нещо повече, те приемат кюнефето като символ на провинцията си - кадаифът символизира земята им, сиренето придава нотка кисело, без което не може в живота, а захарният сироп подслажда и носи наслада.

"Да се върна в кухнята и да опитам кюнефе [след земетресенията] беше първият път, в който се почувствах добре. Казах си: "Добре, ето, жив съм", разказва пред "Би Би Си" собственикът на магазин за кюнефе Енгин Динч. Той познава загубата от първа ръка, след като двама от готвачите му загиват при бедствието.

В Антакия смятат, че кюнефето е най-добрият и най-сладкият начин човек да завърши храненето си и освен това десертът си върви с традиционната турска ракъ.

Динч споделя още, че за клиентите му кюнефе носи вкуса на един по-добри времена и ги прави по-щастливи даже след първата хапка. "Смятам, че онези, които напуснаха след земетресенията, ще започнат да правят кюнефе на новите си места и ще го направят още по-известно", допълва той.

Междувременно десертът се сдоби и със защитен статут от Европейския съюз след молба на Антакия ястието да бъде признато за такова. Заявлението от турската провинция е подадено още през март 2019 г. и настоява наименованието "Кюнефе от Антакия" да бъде патентовано и защитено от закона.

Снимка: iStock

С подобен статут на наименования по произход се ползват "Баклава от Антеп", "Маслини от Милас" и още много други рецепти и продукти.

А иначе Енгин Динч споделя своята рецепта за кюнефе за четири порции:

За захарния сироп:

  • 400 милилитра вода
  • 400 милилитра захар
  • 1 супена лъжица лимонов сок

За намазване на тигана:

  • 150 грама масло
  • 1 супена лъжица меласа

За кюнефето:

  • 300 грама фин кадаиф
  • 200 грама сирене за кюнефе (в краен случай - моцарела)
  • Шамфъстък и заквасена сметана - по желание, но могат и да се пропуснат

Начин на приготвяне:

Първата стъпка е приготвянето на захарния сироп. В дълбок тиган с дебело дъно се изсипват захарта и водата и се бърка до получаването на гладък хомогенен сироп. Когато той заври, към него се добавя лимоновият сок и се оставя да изстине.

След това се приготвя маслото с меласата - в тиган се разтапя маслото, отстранява се от котлона и се оставя да се втвърди отново. После се смесва с меласата до получаването на гладка смес.

Кюнефето се "сглобява" по следния начин - на дъното на плитка и широка тавичка с диаметър 25-30 сантиметра се намазва маслото с меласата. След това се разпределя половината кадаиф и се запича на среден котлон до покафеняване.

Отгоре се изсипва нарязаното на ситно сирене, покрива се с остатъка от кадаифа и кюнефето се обръща, за да се запече и от другата страна. Обикновено най-лесно е обръщането с голяма чиния.

Горещото кюнефе се полива с изстудения сироп и по желание се украсява с шамфъстък и малко заквасена сметана.

Яде се топло.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените