Когато в Германия се каже спомене Клаус Фишер, асоциацията е само една - гол със задна ножица. Той е човекът, вдъхновил Марко ван Бастен да опитва по 100 пъти на ден подобен тип изпълнения във водите на Маарсенвенсе Пласен.
Иначе Фишер е доказателство за истиността на фразата "Всяко зло за добро". Легендарният треньор Хенес Вайсвайлер го отхвърля след две пробни тренировки и той се озовава в Мюнхен 1860. И така тръгва стремителният му път нагоре.
"На мнозина няма да им се вярва, но тогава Борусия Мьонхенгладбах тренираше на сгурия, а аз нямах подходящи обувки. Дадоха ми някакви, които се оказаха малки. На втория ден вече не можех да тренирам, защото палците ме боляха зверски. Освен това, като момче от Бавария, изобщо не разбирах какво говорят тези от Долен Рейн", разказва Фишер.
А отивайки в Мюнхен 1860, Клаус получава великолепен шанс, след като основният централен нападател на тима Руди Брененмайер заминава да играе в Швейцария.
Фишер е страхотно бърз. И е сред най-добрите в Европа в играта с глава. Наред с това е добър и с двата крака.
"Треньорът ми Ивица Хорват ми казваше: "Фиджи, в Бундеслигата нямаш време да поемаш топката в наказателното поле. Както ти дойде, я пробваш веднага. Ако не вкараш, опитваш пак". Оттам нататък беше въпрос на тренировка - категоричен е Клаус. - Посрещах всякакви топки при центриранията - отдясно, отляво, при всякакво време, без значение колко кофти беше теренът. Бях статичен краен нападател, днес вече няма такива. Стоях в наказателното поле. На корнери винаги на първа или втора греда. Ако в тези ситуации стоиш в центъра, вратари като Тони Шумахер направо те убиваха."
Заради добрата си игра във въздуха германецът бележи красиво по-голямата част от попаденията си. Едно от тях - това срещу Швейцария със задна ножица през 1977-а е обявено за Гола на века във федералната република.
"Хората си мислят, че съм вкарал така 30 пъти, а имам само четири такива попадения. Веднъж срещу Карлсруе в Бундеслигата. Два пъти за националния отбор - срещу Швейцария и на полуфинала срещу Франция през 1982-ра. Четвъртият беше на бенефиса на Уве Зеелер", уверява Клаус.
През 1972-ра Шалке и Фишер изпускат титлата в последния кръг след крушение с 1:5 от Байерн.
"В интерес на истината издънката беше много преди това - още в началото на полусезона, когато загубихме срещу Вердер и Дуисбург. На замръзнал терен нямаше как да се възползваме от бързината си и така платихме висока цена", лаконичен е нападателят, който стига до спечелване на Купата на Германия два пъти - същия сезон с Шалке и след това с Кьолн.
Другите върхови точки в кариерата му са гореспоменатият полуфинал с Франция в Севиля на световното през 1982-ра и последвалият финал срещу Италия, както и най-разгромната загуба у дома на Байерн Мюнхен - 0:7 срещу Шалке, като Клаус бележи четири пъти.
На тръгване от "Паркщадион" го наричат "Юда". "Кралскосините" отпадат, след като са продали по-рано през сезона двама от най-важните си играчи, а Фишер е обявил, че напуска в посока Кьолн.
"Мендижърът Руди Асауер ми предложи да ме сменят на почивката - връща се към последния си мач за Шалке нападателят. - Добре че стана така, защото след срещата 10 хил. човека слязоха на терена и не знам какво щеше да стане."
В Кьолн Фишер играе под ръководството на великия Ринус Микелс.
"Той искаше да играем като Аякс от едно време - без задържане на топката. Микелс беше най-коравият, с когото съм работил - няма съмнение Клаус. - В един мач срещу Брауншвайг поведохме с 3:0 и намалихме темпото. На другия ден трнеоьрът ни изкара на терена и правихме спринтове като бесни на проливен дъжд. И в края на заниманието той каза: "Сега наваксахте ония 30 минути, в които спряхте!"
И накрая за десерт - Фишер е третият най-резултатен играч в историята на Бундеслигата след Герд Мюлер и Роберт Левандовски с 268 гола - с 40 повече от четвъртия Юп Хайнкес.
