Мартен Роберто е DJ, музикант, меломан, радиоводещ, баща и съпруг, човек с набито ухо за добра музика, рокзвезда зад микрофона на радио ФМ+ и зад волана на новия Hyundai i30.
Той е внушително висок - над 1.90 см, има множество татуировки, благ глас, спокоен характер и категорично мнение за почти всичко - от това кога трябва да използваш мигачите („Винаги! За да не занимаваш другите със себе си.") до това какво и кога да слушаш. (Жан Мишел Баскиа е казал: „Изкуството декорира пространството". Но музиката декорира времето, така че не си губете времето, а го декорирайте само с хубави неща.)
Двамата с Мартен се виждаме в един дъждовен четвъртък. Вечер е, късно е, а ние говорим за музика, коли и мръсни вицове. За последното - Мартен не разказва такива пред жени и съответно се ограничаваме откъм теми. И докато се бутаме в софийския трафик и обемаме улиците, седнали удобно в красива тъмносиня кола, под чийто прозрачен покрив се носи парче на Walking on Cars, прекарваме приятни два часа.
Мартен може да ви изброи поне 10 добри банди, които никога не сте чували, а трябва.
Още при качването на i30-ката разцъква мултимедията и сменя радиото на ФМ+. Това е едно от работните места на Мартен - всеки делничен ден от 16 до 20 часа води Musicology, където „музиката има значение".
„Програмният директор на радиото ме покани да водя предаване, което аз бих измислил и така се появи Musicology. Понеже съм много стар фен на радио ФМ+, още от 90-те години го слушам, това готино, градско радио, което пуска квалитетния звук на популярната музика, и като водещ започнах да наблюдавам много изкъсо целия плейлист и ми дойдоха адски много идеи как това нещо може да звучи много по-адекватно и доста по-съвременно."
В случай че някой няма време да слуша радио, DJ сетовете на Мартен могат да бъдат чути на много места: "Много обичам да ходя в Спутник и в Ink.BAR, там пускам малко по-меката част на моя сет. Стартира обикновено от соул, R'n'B, хип-хоп и минава през фънк и влиза в диско, след това отиваме в deep и соулфул хаус и общо-взето е много еклектичен, но винаги ФЪНКИ. Моите сетове разказват някакви истории... Те може да са само в моята глава, разбира се."
Детството, музиката, тенисът...
„Моето детство, мисля, беше супер слънчево и доста щастливо. Първите 10-тина години съм живял на паметника Левски, в този район. Тогава тренирах тенис. Мама се опита да ме запише на цигулка, но не се получи."
Мартен има възможност да стане професионален тенисист и да се развива в тази област. W крайна сметка, когато идва моментът да решава - спорт или музика, въпреки неуспеха за любов между него и цигулката - той избира музиката. „Тогава взех решение сам за себе си. Влязох във Френската, бях подготве и трябваше да реша, дали продължавам да уча или ще се пробвам със спорта. Не се почувствах сигурен и взех за себе си решение, че продължавам да уча. И тогава започнах да се занимавам с музика."
От нощния ефир на радио VOA Europe чак до самосиндикалното издирване на западни групи, Мартен стига до извода, че първо слушането, а впоследствие и правенето на музика, е онова, с което иска да се занимава. В началото само за кеф. „Започнах да правя сам класации, станах абсолютен нърд. Правех си сам класация всяка седмица, гледах MTV, вълнувах се кои са новите предложения, правех си мои - тея падат, онея влизат - изобщо жестока работа. И това от 13-годишен. Започнах страшно много да искам да се занимавам с радио, защото с годините стигнах до заключението, че радиото е перфектната сцена и трибуна да облъчваш хората с музика."
Радио и пак радио...
Знаете ли какво е радиото? Претенциозна медия. Тя има нужда от внимание. То е саундтракът ви след работа в трафика и сутрин, докато пиете кафето си. Винаги го избирайте внимателно.
„Винаги ми е било мечта да се занимавам с радио. И заради това реших да кандидатствам журналистика. Още като тийнейджър се занимавах с музика в едно аудиостудио, в което се записваха касети и тогава лятото поработвах, но само за кеф. Но музиката като работа... Може би, когато се уволних от казармата, 98-ма година, и тогава започнах да работя в един клуб. Помагах и след това ми дадоха възможност да пускам музика и видяха, че всичко е наред. След това станах тв водещ, някъде 2000 година май беше, и малко след това, да кажем 2004-та, за първи път се докопах и до радиомикрофона. Което беше заветната мечта и така от тогава присъствам винаги в някакви телевизии и радиа."
Коя е най-лошата музика, която си чувал?
Лоша музика? Мога да нарека чалгата „лоша музика", защото мисля, че епитетът е много подходящ. Не мога да се сетя за друга лоша музика, защото тук визирам начина, по който тази музика е консумирана и това, което проповядва. За мен музиката е изкуство и тя трябва да те кара да се чувстваш по някакъв начин. А тази музика не е тази, за която аз говоря. Мисля, че това е лошо. Не може ритъмът ни 15 години да не се промени и да стои на едно и също. В тази музика няма нищо креативно. Първо, тя е зависима от околията. В нея няма нищо балканско, в нея няма нищо българско. В нея има много кофти примери за подражание. А пък изкуството и произведенията на изкуството, защото една песен е това, трябва да са неща, които диктуват някакъв вкус, отношение към живота. А там нещата са катастрофални.
Последният поп хит, който те изненада?
Бруно Марс. Смятам, че целият му нов албум е феноменален, изключително комерсиален и много тенденциозен. Но това, че този артист направи един от най-слушаните албуми в света, базиран изцяло на стилистика от 80-те години, на фънк, соул и диско, ме кара да харесвам много неговата музика. Тя е изпипана съвършено и от горе на всичкото, показва на младото поколение неща, които са били преди. Имаме респект към историята, което също е достойно за уважение. И наистина звучи фантастично.
Най-готиният концерт, на който си бил?
Pearl Jam. Това са двата часа, в които тотално преосмислих живота си. Аз съм голям фен и бях на концерта им в Загреб. Гледал съм много любими мои групи, взимал съм интервюта от много големи хора, но тези тогава, за мен бяха просто някакви месии. Просто ми наливаха спокойствие и разум. Много ми повлия този концерт. Страшно обичам Red Hot Chili Peppers, израснал съм с Blood Sugar Sex Magik, имах възможност 2003-та или 2004-та, да взимам интервю от тях в Берлин, след това останах на целия концерт и въпреки това не ми беше толкова готино, колкото на концерта на Pearl Jam. Изключителна музика, изключително... зряла и истинска.
Какво най-често правиш в колата си?
Слушам музика и говоря по телефона. Единствено това правя, докато шофирам. Слушам много музика в колата си и затова съм много щастлив с моя 160 GB iPod - в него има ужасно много неща. (Смее се.) Въпреки че вече с iMusic и подобни платформи ти се дава възможност да нямаш iPod, защото може да разполагаш с всичко онлайн. Но въпреки това имам и на хардуер много неща и слушам много музика. Аз получавам и купувам адски много музика ежедневно почти и държа да я изслушам. И понеже нямам много време вкъщи, я слушам на слушалки, докато ходя, и в колата. Затова държах колата ми да има прилично аудио, за да чувам добре това, което се случва.
Как се промени музикалният ти вкус с годините?
Продължавам да харесвам всичко онова, което съм харесвал във всичките онези години. Може би сега количеството музика, което съм изслушал ми дава възможност по-бързо да преценявам кое ще ми хареса и кое - не. Аз съм и музикален редактор на радио ФМ+ и затова съм задължен да изслушвам много голямо количество неща, което, разбира се, ми доставя страхотно удоволствие. Много неща от формата на радиото са ми изключително любими и ми харесват не само като професионалист, а и като на слушател.
Какво е Musicology?
Аз съм страшен фен на Prince от малък и да, предаването ми е вдъхновено от това парче. Смятам, че това, което се опитвам да направя в ефира, представяйки една наистина по-широка палитра от изпълнители и стилове, е точно това. Ако Musicology може да бъде някакъв предмет в училище, мисля, че аз се опитвам да представям на хората всеки ден някакви малки урочета. Айде, не точно урочета, а по-скоро смятам, че трябва хората да разполагат с информация, за да слушат повече, за да гледат повече, да ходят повече на театър, да четат повече, а пък не им се дава много по нашите телевизии и радиа.
Какво правиш най-често вечер?
Най-често вечер съм със семейството ми. С дъщеря ми и с жена ми. Това са най-хубавите вечери. Другите вечери също са много хубави, но не чак толкова. Това са работните ми вечери. Но аз страшно много харесвам и тях, защото работя това, което обичам и правя това, което искам.
Последното забавно нещо, което чу?
Че „свири" се пише с Ф. (Смее се.)
Мартен в три думи?
Баща на Франки.
