Свикнали сме да свързваме метъл музиката предимно с агресията в звученето, но винаги е имало групи, които извеждат своя стил отвъд първичното и най-отличителното за жанра.
Някои смесват тежките рифове и бийтове с комплексни композиции и виртуозни инструментални партии, за да създадат нещо по-изтънчено.
Така са се оформили прогресив рок и прогресив метъл жанровете, родили някои от най-уникалните и запомнящи се състави, които някога сме чували.
Мнозина от най-великите са залитали малко или много в прогресив посока - да вземем Iron Maiden в техните по-дълги песни и в Seventh Son of a Seventh Son или Metallica в епичния албум ...And Justice For All.
Но ако трябва да откроим най-великите прогресив метъл албуми, е редно да се спрем преди всичко на групите, специализирали се именно в този стил.
Все още е донякъде условно какво точно представлява жанрът прогресив метъл и какви са границите му.
Покрай него са произлезли други поджанрове като джент и маткор, които вече са се превърнали в нещо отделно и строго специфично.
Все пак идеята за прогресив продължава да се свързва с някои основни и неотменни характеристики - необикновена сложност на музикалните партии и подчертана техничност на музикантите, експериментални структури, хармонии и преходи, напредничаво мислене в развитието на музикалните идеи.
Ясно е, че това е жанр за ценителите, които обичат да се задълбочават в музиката и да се ангажират дълбоко при слушането ѝ, вместо просто да я използват за фон.
Великите прогресив метъл албуми са много и дори да не могат да бъдат обхванати изцяло, долуизброените осем са отлична отправна точка за най-качественото в този стил през годините.
Opeth - Blackwater Park (2001)
Легендарната шведска група прескача дръзко между музикалните си влияния - и същевременно улавя квинтесенцията на прогресив метъла през цялата си кариера и най-вече в своя пети албум Blackwater Park.
Това е най-известният и успешен албум на Opeth и е създаден с безценния принос на Стивън Уилсън от Porcupine Tree в ролята на музикален продуцент.
Много банди опитват да смесват агресията с мелодичността, но малцина го правят с усета и класата на Opeth, които спокойно могат да преминат през фолк, блус, класически и джаз елементи преди да стигнат до някой дет метъл пасаж.
В Blackwater Park идеите на групата достигат своя пик и трудно ще намерите по-емблематичен албум във вселената на прогресив метъла.
Dream Theater - Images and Words (1992)
Тази година една от най-знаковите прогресив групи се завърна със своя 16-и студиен албум Parasomnia.
Петорката демонстрира страхотна форма след завръщането на грандиозния Майк Портной на барабаните и е създала великолепен албум, но той все пак не е на нивото на техния магнум опус Images and Words.
Вторият албум на Dream Theater улавя музикантите в абсолютния връх на тяхната креативност и технически възможности, а дори и най-семплите моменти в него са вълнуващи и запомнящи се.
Images and Words показва колко необятен може да бъде светът на метъла и до днес този албум продължава да бъде едно невероятно пътуване почти без еквивалент.
Това е прогресив метъл в неговото блестящо съвършенство и е специална привилегия, че през лятото ще можем да видим Dream Theater отново в България - на 20 и 21 юли в Античния театър в Пловдив.
Queensryche - Operation Mindcrime (1988)
Това е албум, който спомага за популяризирането на прогресив метъла сред по-масова аудитория, без да прави компромиси с качеството на музиката.
Operation Mindcrime е същинска рок опера с развиващ се сюжет, мелодични мотиви и богатство на музикалните идеи. В него Queensryche показват възможностите си както в епични дълги песни, така и в по-кратки и разнообразни композиции.
Operation Mindcrime е албумът, с който те пробиват на голямата сцена и тръгват по пътя на дълга и успешна кариера, продължаваща вече три десетилетия.
Продължението Operation Mindcrime II се появи през 2006 г.
Tool - Lateralus (2001)
След толкова години Tool остава група без аналог и ако се чудите защо има толкова култов статут, най-вероятно ще намерите отговора в Lateralus.
Албумът отвежда американската група до нови висоти и изобилства от поразяващи идеи и жанрови препратки.
Не всички биха го поставили в рамките на прогресив метъла, но може да се каже и че Tool вече са се позиционирали в някаква отделна, лично своя стилова графа.
Lateralus съдържа и някои от най-популярните им композиции като титулната песен и Schism.
Meshuggah - Chaosphere (1998)
Малко са групите, които могат да претендират, че са създали цял музикален жанр, но ако харесвате стила джент, сигурно знаете, че той не би съществувал без приноса на Meshuggah.
Chaosphere е албум, който показва колко финес, дълбочина и класа може да съществува в музика, базирана на характерните за джента "отсечени" акорди.
При композициите, изградени в този стил, китарните рифове могат да преливат един в друг в комплексни музикални размери, като същевременно позволяват соловите партии да се разгърнат над ритъм китарите.
Музиката на шведите от Meshuggah определено е екстремна, авангардна и подходяща за тези, които обичат по-смели и трудни за възприемане неща.
Същевременно, в Chaosphere съществува цялата мощ и агресия, която човек може да иска от един метъл албум.
Mastodon - Crack The Skye (2009)
Групата постига завиден успех сред публика и критика със своя четвърти албум, който си остава едно от най-продаваните им издания.
С Crack The Skye Mastodon доразвиват звученето си от миналите албуми и разказват повече от шантава фабула, включваща астрално пътуване, Распутин и теории на Стивън Хокинг за космоса.
Музикантите преминават през контрастни тематики с изключително богата на детайли и идеи музика, в която всяка песен има с какво да изненада.
На по-лично ниво, албумът е посвещение от страна на барабаниста и основен текстописец Бран Дейлър към неговата починала на много ранна възраст сестра.
Gojira - From Mars to Sirius (2005)
Голямата френска група ще гостува за първи път у нас тази година като един от хедлайнерите на Hills of Rock.
Gojira се превърна и в първата метъл група, свирила на откриване на Олимпийски игри с едно паметно изпълнение в Париж миналата година.
Но доста преди това французите оформят своето звучене и довеждат техничния дет метъл до нови хоризонти.
From Mars to Sirius е техният трети албум и той развива Gojira в доста по-мащабна посока в сравнение с първите албуми, смесвайки с лекота контрастни динамики и емоции.
Това е концептуален албум, който поставя темата за екологичните проблеми чрез смела, атмосферична и често взривяваща китарна музика, изпълнена с изключителни идеи.
Девин Таунсенд - Terria (2001)
Канадецът показва огромна креативност през цялата си кариера и минава през редица различни жанрове. Но неговият пети солов албум Terria е изцяло в категорията на прогресив стила.
Таунсенд се вдъхновява от едно пътуване из родината си и решава да създаде много личен и интроспективен албум, посветен на Канада.
Резултатът е мелодична и поглъщаща музика, богата на теми и идеи, която е в голям контраст с предния албум на музиканта Physicist.
Смесицата между тежки мотиви и лирични звукови пейзажи превръща в Terria в непреходен шедьовър, който винаги си заслужава слушането.
