Уинона Райдър винаги е оспорвала авторитети - дали на екрана, в роли като на търсещата отмъщение аутсайдерка, която избива всички популярни хлапета в "Опасно привличане", или извън него -с излишно раздутия инцидент с кражба от магазин, заради който бе сложена на позорния стълб от таблоидите.
Може би това усещане за бунт, за неспазване на правилата, е семейна черта.
В крайна сметка тя е кръщелница на активиста и психеделичния гуру Тимъти Лиъри, който в своя "наръчник" "Как да използваш мозъка си" пише: "За да мислиш самостоятелно, трябва да подлагаш на съмнение авторитетите и да се учиш как да се поставяш в състояние на уязвима отвореност на съзнанието, хаотична, объркана уязвимост, за да се информираш."
"Оспорване на авторитетите," казва Райдър, повтаряйки мантрата на кръстника си.
"Това е неговият часовник," казва тя и протяга лявата си ръка, за да покаже стар часовник на китката си. "Много е хубав. И много типичен за Тим."
Райдър си спомня как е била на 9 и е гледала Лиъри да води ожесточен дебат с Г. Гордън Лиди, както и в късните му години, когато все още я е омайвал с шеговити анекдоти и отговори.
"Бяхме много близки, но по начин, който хората не очакват," спомня си тя. "Той се държеше до голяма степен като кръстник. Помагаше ми с домашните, водеше ме на мачове. Никога не съм присъствала на вземане на наркотици. Всъщност помня няколко момента, когато хора са били изхвърляни от къщата за правене на такива неща - той много ме защитаваше. Той е един от най-впечатляващите хора, които съм срещала, и ми липсва всеки ден."
Извън напътствията на влиятелния й кръстник и родителите й - хипита, вроденото усещане на Райдър за недоверие и бунт е засилено от травматичен инцидент, сполетял я в училище.
От 7 до 10-годишна възраст Райдър е израснала в отдалечена комуна - без електричество - в Северна Калифорния, със седем други семейства. На 10 години семейството й се мести в Петалума, Калифорния, и в първата седмица в гимназията Райдър, която тогава е пънкарка с къса прическа, която си е направила в чест на Бъгси Малоун, e пребита от съученички.
"Не просто ме тормозеха - направо ме пребиха," казва тя. "Беше третият ми ден в училище в седми клас в съвсем нов град, и бях с къса коса. Разрешиха ми да изляза от клас - и цяла тълпа от хлапета беше зад мен - и момчета, и момичета, и ми крещяха "педал". Не мислех, че говорят на мен, освен това идвах от Сан Франциско и като човек, който е бил в контакт с гей общността там, считах, че тази дума е много противна. Не мислех, че крещят на мен, и изведнъж ми налетяха. Направиха ми шест шева, имах счупено ребро. Въпросната година изкарах като частна ученичка, и отидох в друго училище в осми клас."
Естествено, това е имало и позитивен ефект
"Заради това сега съм актриса," казва Райдър. "Когато си частна ученичка, домашните за цялата седмица се дават в понеделник. Аз бях доста добра ученичка - имах само шестици, така че си правех домашните в понеделник, а после нямах нищо за правене. Родителите ми, Бог да ги благослови, защото бяхме много бедни, спестяваха и ме изпратиха в ACT [American Conservatory Theater], където никога не бих могла да уча, ако бях в училище, защото пътуването дотам беше 45-минути, а точно там ме откриха. Така че ако тези деца не ме бяха пребили, щях да си стоя в училище в 7 клас, никога нямаше да отида в ACT и нямаше да ме открият. Безумна работа."
При това положение вероятно има огромен смисъл Райдър да играе в Experimenter, художествен биографичен филм за прочутия социален психолог Стенли Милграм (в ролята му е Питър Сарсгаард), който е провел спорен експеримент на тема подчинение през 60-те години в Йейл.
Милграм, който бил евреин, искал да разбере защо толкова много нацисти изпълнявали ужасните дадени им заповеди по време на Холокоста и да анализира колко далеч биха стигнали хората, когато се съобразяват с авторитети. Райдър играе посветената съпруга и секретарка на Милграм - Александра.
Филмът, режисиран от Майкъл Алмерейда, има специално значение за актрисата, някога известна като Уинона Хоровиц, защото много от роднините на баща й са загинали по време на Холокоста.
"Това е била пряка реакция от нацистка Германия - просто изпълнение на заповеди, и е интересно, защото единият от дядовците ми е загинал в Гуадалканал, а другият - в концлагерите," казва тя. "Така че за мен това винаги е било лично. Мисля, че Майкъл е направил нещо страхотно с преобръщането на биографичния филм наопъки. Това е истински арт-филм, а няма много режисьори, които да са способни на това в наши дни, защото трябва да се правят компромиси."
Била ли е тя някога в ситуация в Холивуд, в която да се чувства като изпълнител на чужди заповеди?
"Бях късметлийка, не съм си имала много работа с холивудските неща и мисля, че до голяма степен това беше, защото не живеех в Ел Ей, а в Сан Франциско," казва Райдър.
"Не бях сексуализирана като тийнейджърка - не че има нещо лошо в това да играеш голи сцени - но бях много защитена. Много млади актьори не пробиваха. Тъжно е. Помня как исках да участвам в прослушване за "Брегът на реката", защото адски харесвах Киану... Но имаше секссцена и родителите ми не ми позволиха. Не съм била странно, сексуализирано същество. Донякъде ме считаха в Холивуд за нърд - обичах да чета и да гледам филми. Никога не съм излизала много и просто работех. Дори и да е имало нещо нередно, не бих забелязала."
За да участват в младежката програма на American Conservatory Theater, хлапетата е трябвало да изберат и изпълнят монолог на запис. Райдър избира "Франи и Зоуи" на любимия си писател Джером Селинджър, адаптирайки го в сцена, в която Франи е затворена в кабинка в баня и изпада в паника.
Режисьор, който прави кастинги и в същото време е в ACT, се добира до записа на Райдър, и тя е избрана за кинодебюта си - Лукас (1986)
Последва независимият Square Dance, където, както казва Райдър, е срещнала "дългогодишните си ментори" Джейн Алекзандър и Джейсън Робардс. Но със следващия филм, като готик тийнейджърката Лидия Дийц в "Бийтълджус" на Тим Бъртън, тя се превръща в звезда - макар и това да не й носи уважение от съучениците й.
"Бийтълджус" беше нещо огромно," казва тя. "Беше почти предхождащ готик субкултурата. Но не знаехме, че от него ще се получи голям филм. Бях в гимназията, когато излезе, така че си мислех, че играя в този филм и че хората ще са по-мили и любезни, а те ме наричаха "вещица" и "изрод" и ме замерваха с бонбони! Имах чувството, че няма как да успея."
После тя получава реванш за всичко в следващия си филм - "Опасно привличане" (1988), нецензурна сатира за тийнейджърските самоубийства, в която играе променило се популярно момиче, което с помощта на новопостъпил в училище социопат J.D. (Крисчън Слейтър), започва да убива популярните си съученички и да представя случките като самоубийства.
"Получих отмъщението си," разказва тя през смях.
"Беше странно. Ако някога гледате DVD коментара към "Опасно привличане", ще чуете да казват: "Помните ли? Не считахме, че е достатъчно красива". Адски много го исках. Получих сценария от Майкъл Макдауъл, сценариста на "Бийтълджус", и им се обаждах нонстоп. Отидох да се видя с режисьорите и продуцентите и те реагираха сдържано, така че отидох до Macy's в Бевърли Сентър, където ми направиха безплатен стайлинг, върнах се и им казах: "Вижте, не е нужно да ми плащате. Не ми пука. Просто ме изберете в тази роля". Тя избухва в смях. "Това беше първият път, когато играх полупривлекателна героиня."
В "Едуард с ръцете-ножици" обаче играе красавицата на града
"Ами да", казва тя, свивайки рамене, "въпреки че нонстоп се шегувахме с Тим [Бъртън], че да ме постави в костюм на мажоретка и руса перука е просто... Не знам какво съм направила, за да заслужа това!"
Що се отнася до дългоочакваното продължение "Бийтълджус 2", в което са приели да играят звездите от оригинала - Райдър и Майкъл Кийтън, актрисата казва, че все още се очаква то да бъде заснето, но нищо не е окончателно потвърдено.
"Тим заговори най-после за това, но всеки път, когато кажа нещо, то се раздува до безкрайност и се чувствам кофти, защото истината е, че не знам докъде са стигнали нещата," казва тя. "Сигурна съм, че ще се случи, но нищо не е официално - дори договорите за правата не са подписани. А Тим е адски перфекционист, иска сценарият да бъде перфектен, така че може дори да направи още един филм преди него, въпреки че се надявам да не го стори!"
Тези, които познават социалните медии, знаят, че в четвъртъците понякога млади, а понякога и по-стари хора, споделят стари снимки като част от хаштага #TBT, означаващ "Четвъртък на спомените." За много представители на поколението около 2000-та година, това означава споделяне на стари снимки на иконата на тази генерация Райдър, която сега е на 43 години - както такива от нейния реален живот, така и от емблематични роли във филми като "Опасно привличане" и "Хапки от реалността".
Тя избухва в смях. "Златните стари неща," казва с усмивка. "Това ли било "Четвъртъкът на спомените"? Не съм по социалните медии. Но хората са ми показвали и реагирам: "Боже, колко отдавна беше".
Тя прави пауза и потъва в размисъл
"Искам да ме оставят да порасна и остарея, но хората са много привързани към мен в онзи период. Така че с Experimenter и Show Me a Hero, започнах да се чувствам по-свободна да играя жени на моята собствена възраст - което за известно време ми беше трудно, защото донякъде изглеждам твърде млада, а и съм сигурна, че има и други фактори, но когато си на 30 е трудно, защото си имала огромен успех като тийнейджърка и 20-годишна, и хората имат представа за теб като момичето от "Хапки от реалността", нали разбирате? Така че хората реагират "Какво? Тя да е адвокатка?!" Сякаш не бих могла да отида да уча право или нещо такова."
Друга част от прекрасните години в края на миналия век, към която хората са привързани, е бурната й връзка с Джони Деп. Двамата се срещат на премиерата на "Пожар в слабините" през 1989, и са сгодени от 1990 до 1993 г. Деп е бил толкова влюбен в нея, че си татуирал на ръката "Winona Forever", а след раздялата променил татуировката на "Wino Forever."
При споменаването на дългогодишния интерес към тази връзка - както и социалните медии, споделящи снимките им като двойка от отминала ера - тя се усмихва и изглежда постигнала мир с миналото.
"Предполагам, просто носталгията си казва думата," коментира Райдър. "Честно казано, мисля, че имаше не повече от шест снимки, които да са ни правили, и те просто се рециклират. И двамата бяхме много млади и много открити за чувствата си. Още не бяхме се научили да не споделяме всичко с всеки. Но сега сякаш е било вчера. Не знам. С всичките социални медии светът е тотално различен."
