Меглена Кунева даде интервю за предаването Hardtalk на BBC. И настъпи британска мина.
Така с две думи можем да обобщим близо трийсетминутния разпит на Кунева, проведен от журналиста Стивън Сакър, който не просто беше изключително подготвен за разговора, но и не се притесняваше да зададе своите въпроси и да реагира подобаващо, когато отговорът не го удоволетвори.
Или когато открие противоречие. А противоречия в тезите на Меглена Кунева - бол.
Подкрепя ли България споразумението с Турция? YES. Строи ли България ограда по границата с Турция? YES. Подкрепя ли България квотите за бежанци? YES. Съгласна ли е България с Вишеградската четворка? YES.
Очевидно българските политици не са научили един много важен урок. В Париж, Берлин и Лондон българското "ние сме съгласни с всички" не върви. Няма как да подкрепяш и Меркел, и Орбан за бежанците.
Няма как да искаш безвизово пътуване за турски граждани и да се хвалиш с добросъседски отношения - и да строиш ограда по границата. Да подкрепяш квотите за бежанци, но да си приел само двама души.
Няма как премиерът да говори, че бежанците всяват страх, защото са мюсюлмани, но пък ти да кажеш, че си "happy" със своите.
Колкото и пъти да споменеш "солидарити" и "стабилити", това не впечатлява нито журналистите в BBC, нито техните зрители.
Както и да замаскираш източноевропейският акцент, не можеш да убедиш никого, че убитият не е убит, а пострадал при инцидент.
Нито че оградата не е граница, а "фасилити". Още по-малко, че България била единствената европейска страна, която граничи с Турция.
Впрочем хубаво е министърът на образованието да припомни на вицепремиера по европейските въпроси няколко урока по география.
Да, Меглена Кунева не е виновна, че премиерът Борисов е казал въпросната реплика, нито за позицията на БПЦ, нито за инцидентите по границата, още по-малко за това, че само двама са настанените в България бежанци по системата с квотите.
Няма вина, че България е една непривлекателна страна за бежанците.
Но е факт, че нито един от аргументите ѝ не прозвуча убедително просто защото няма навика да отговаря на ясно и категорично зададени въпроси. Последното важи за всички останали български политици.
Личеше си изненадата ѝ, че водещият е запознат в детайли с инцидентите по българо-турската граница, изказванията на премиера пред българските медии и дори с обстоятелствата, при които бе избрана за министър на образованието. Което пък е леко странно. Самата тя в интервюто заяви, че живеем във време, когато благодарение на интернет българите научават бързо какво се случва в Кьолн. Очевидно е обратното също да е вярно.
Отговорите "това не може да е вярно" и "министерството предполагам води разследване" могат да минат само в България.
Цялата българска клетост ("Съгласихме се за квотите, приемете ни в Шенген") не е способна да предизвика нищо повече от снизходителна усмивка. Соченето на останалите с пръст в стил "А вие защо биете негрите" ("Инциденти с мигранти стават също в Унгария, Австрия, Македония...") би могло да помогне единствено за това госпожа Кунева да звучи нелепо. А тя звучеше именно така.
Въпреки богатия речник от добре заучени, но нищо неказващи термини, усвоени през престоя ѝ в Брюксел.
Изслушах няколко пъти интервюто, но не можах да разбера каква е позицията на България за бежанците. Стана ясно само, че сме готови за Шенген и почти готови за еврото. Въпрос от изключителен интерес за английската публика... Може би за това водещият припомни в края на интервюто, че са в Лондон. Преди да зададе ключов въпрос.
А какво мисли госпожа Кунева за оставането на Великобритания в ЕС и защо?
Защото харесва дипломацията им и идеята за единен пазар.
One Direction и Манчестър Юнайтед са също толкова очевиден отговор.
Важното е да има "стабилити" в позицията на страната ни. А тя е, че сме съгласни с всички и каквото и да се случи, винаги сме от правилната страна на стената. Всъщност не се казва стена, а "фасилити".
