Ако някога се направи състезание за думи, които заместват мисленето, "многообразие" ще бъде неоспоримият световен шампион.
Нямате нужда от никакви доказателства и логика, когато се превъзнасяте за предполагаемите ползи от многообразието. Самата идея за подлагането на тази прекрасна и вълшебна дума на нещо толкова грозно като реалността изглежда почти незаконна.
Да се запиташ дали институциите, които непрестанно поощряват многообразието, се оказват с по-добри или по-лоши отношения между расите и малцинствата в сравнение с институциите, които не обръщат внимание на тази дума, означава веднага да те заклеймят като лош човек.
Ако цитираш доказателства, според които държавите, които отделят най-голямо значение на многообразието, имат по-лоши междурасови отношения, рискуваш да те обвинят за непоправим расист.
Свободната мисъл не лети толкова свободно
Върховният съд на САЩ отреди, че американското правителство има "неоспорим интерес" да поощрява многообразието - очевидно много по-неоспорим от изискването на 14-та поправка в Конституцията, според която на всеки трябва да бъде гарантирана "еднаква защита" пред закона.
Как една крайно хомогенна държава като Япония успява да има висококачествено образование без необходимото ниво многообразие, което очевидно е такава "неоспорима" необходимост?
И обратно, защо една от най-многообразните държави на планетата Индия има статистика на междугрупово насилие и нетърпимост, която е по-лоша от дните на законите за расовата сегрегация?
Дори задаването на такива въпроси би провокирало неуместни обвинения и мотиви, които са твърде низки, за да бъдат удостоени с отговор. Не че истински вярващите в многообразието биха били способни да отговорят на тях така или иначе.
Сред кандидатите за поддръжници на думата "многообразие" в състезанието за думи, заместващи мисленето, безспорен фаворит е "справедлив"
Очевидно всеки заслужава "справедлив дял" от общественото богатство, независимо дали е работил 16 часа на ден, за да създаде това богатство, или е живял на гърба на данъкоплатците и е разчитал на просене или престъпления, за да изкара някой друг лев.
Очевидно дължим на тези хора нещо, само защото ни удостояват с присъствието си, макар и тайничко да подозираме, че без тях бихме си живели доста добре.
На другия край на спектъра от доходи се предполага, че богатите трябва да платят "справедлив дял" данъци. Обаче никъде по този спектър няма определение за това какъв точно е изразът на този "справедлив дял" в цифри, пропорции, или по какъвто и да е конкретен начин.
Тази дума просто е политически синоним за "повече", облечен в морализаторска реторика. На практика "справедливо" означава повече своеволна власт за правителството.
Друга дума, която блокира мисленето, е "достъп"
Хората, които не отговарят на стандартите за каквото и да било - от прием в университет до жилищен заем, често претендират, че "достъпът" или възможностите им са били ограничени, а дори и отказани.
Но равният достъп или равните възможности не са същото като равната вероятност за успех. На републиканците не се отказва еднаква възможност да гласуват в Калифорния, макар и шансовете за това републикански кандидат реално да бъде избран в Калифорния са много по-малки от шансовете там да бъде избран демократ.
По същия начин, ако всеки има възможност да кандидатства в университет или за ипотечен кредит и всички кандидатури се оценяват по едни и същи стандарти. Значи те разполагат с равна възможност, макар и селският идиот да е с много ниски шансове да влезе в Харвард, а някой с лошо кредитно досие едва ли ще се сдобие със заем.
"На достъпни цени" е друг популярен израз, който измества всяка рационална мисъл
Да твърдиш, че всеки има право на "жилище на достъпни цени" е много по-различно от това да твърдиш, че всеки трябва да реши какъв тип жилище би могъл да си позволи.
Правителствените програми, които насърчават "жилищата на достъпни цени" са програми, които позволяват на някои хора да решават какви жилища искат и принуждават други хора - данъкоплатци, хазяи и кого ли още не - да поемат част от разходите по решение, в чието вземане не са имали право на глас.
По-общо казано, правенето на разни неща "достъпни" по никакъв начин не повишава богатството в едно общество в по-голяма степен, отколкото ако цените бяха "ограничаващо високи". Напротив, контролът върху цените ограничава производствената и бизнес-инициатива.
Нищо от казаното дотук не е твърде сложно за разбиране. Но ако не се спрете и не се замислите, няма значение дали сте гений, или идиот. Думите, които карат хората да спрат да мислят, могат да принизят дори разумните на нивото на глупаците.
