Отношенията между правителствата в Северна Африка и техните съседи отвъд Средиземно море, преди всичко Франция, са усложнени от колониалното минало, напреженията около миграцията и странни териториални спорове.
Те биха били дори още по-сложни, ако не бяха като цяло успешните опити от алжирските, мароканските и тунизийските власти да преборят заплахата от ислямистки войнстващи групировки.
Цената на стабилността = нарушени човешки права
Но този успех идва с цената на допълнително засилване на авторитарното управление южно от Средиземно море. Европа изглежда е приела, че нарушенията на човешките права в по-голямата част от Северна Африка са необходима цена за стабилността в този регион.
Париж си затвори очите м.г. за липсата на плурализъм, свобода на словото и честни избори в Тунис. Това позволи на Зин Ел-Абидин Бен Али да стане за пети пореден мандат на поста президент. Бен Али е непоколебим противник на ислямистките движения в Тунис, без значение дали са умерени или крайни.
В съседен Алжир държавата бе в състояние да смаже радикално ислямистко движение, което премина към въоръжена борба през 90-те години, след като армията отмени избори, за да попречи на победата им.
Последвалите амнистии, предложени от президента Абдулазис Бутефлика, също помогнаха за намаляването на броя на въоръжените бунтовници. Близо 200 000 души бяха убити в политическото насилие в Алжир през 90-те години.
Клонирането на Ал Кайда в Африка
"Ал Кайда в Ислямски Магреб" или AQIM - група, която в момента действа в Северна Африка, е най-новото превъплъщение на военна организация, останала от гражданската война в Алжир, казват анализатори. Групата се е преименувала като поделение на Ал Кайда през 2007 г. като начин да възкреси своите намаляващи успехи.
След няколко големи атентати срещу кабинета на премиера и централата на ООН в Алжир, дейността на AQIM в Северен Алжир е ограничена до епизодични засади срещу войници и полицаи, както и до грабежи и отвличания.
Способността им да организират големи атаки изглежда се е изчерпала. Това наложи групата да измести повечето от действията си южно, в териториите на Сахара, където няма граници и и държавният контрол е слаб. AQIM са станали по-активни в Мавритания, Мали и Нигер, където провеждат отвличания и бомбени атентати и срещу европейци или офиси на компании от Европа.
AQIM отвлякоха френски турист и неговия алжирски шофьор миналата седмица от затънтен район на пустинята в северен Нигер. Групата също така държи като заложници двама испанци, отвлечени в Мавритания през 2009-а.
Според Жан-Луи Брюгюйер, разследвал терористични атаки във Франция, днес координатор между Европа и САЩ по финансирането на тероризма, AQIM остава най-голямата заплаха за Франция, където има голяма алжирска общност.
Алжирските предшественици на AQIM бяха отговорни за бомбените атентати в парижкото метро през 1995 г. - един от първите актове на ислямистки тероризъм в Европа. Взривовете във влакове в Мадрид през 2004 г. също бяха обявени за дело на северноафрикански терористи, макар и не директно свързани с Ал Кайда.
"За Франция, Северна Африка и Сахара са стратегически важни", казва Брюгюйер. "За нас заплахите идват основно от този регион. Налага се да бъдем много бдителни предвид съществуването на "спящи" терористични клетки, които биха могли да бъдат активирани на наша територия, но също така и на тази на нашите съседи: Белгия, Германия, Италия - и естествено Испания."
Европейстите антитерористични усилия са подкрепени от разузнавателно сътрудничество с властите в Северна Африка. Връзката е "добра и се крепи на доверие", коментира Брюгюйер - "и за щастие много независима от политическите връзки".
Специалистите казват, че способността на AQIM да набират хора в Алжир или сред почитателите на Ал Кайда в Европа остава ограничена, тъй като групата се е дискредитирала с престъпната си дейност и неуспеха да стане част от глобален джихад.
Жан-Пиер Филиу, професор в Иинститута по политически изследвания в Париж, казва, че мерките за сигурност в Европа са попречили на AQIM да извършва "износ на джихад", и че групата не е била в състояние да обедини бунтовниците от Северна Африка под своето знаме, за да ги изпрати на бой в Ирак, защото Ал Кайда там вече е била разрушена.
Все пак той смята, че още продължава да има заплаха за Европа, тъй като AQIM биха могли да достигнат до континента през Интернет и знаят, че извършването на атака там би спасило репутацията им.
