Да, България трябваше да предложи помощ на Северна Македония след ужасяващата трагедия в Кочани. И всички ние като българи трябва да сме горди, че го направихме.
На първо място - това са деца, които имат нужда от животоспасяващо лечение. В такива случаи националността няма никакво значение.
Но жестът на България, която прати военен самолет и линейки и прие 14 пострадали, някои от които са между живота и смъртта, е колкото благороден, толкова и логичен и дори прагматичен.
Трагедията в западната ни съседка е огромна. Концерт на популярна група, който се състои в дискотека с фалшив лиценз и на който се използва пиротехника, за която тя не е пригодена. Има само един вход и изход и когато вътре пламва, стотици хора хукват навън едновременно.
••• Тепърва ще се установяват нарушенията в Кочани:
Познато, нали? Можеше, и се е случвало и у нас - макар и не в такъв потресаващ мащаб.
В дискотека "Индиго" през 2001 г. 7 деца бяха стъпкани до смърт в навечерието на Коледа, заради неадекватни действия и организация на място, което работи в нарушение на нормативната уредба.
Резултатът от пожара в Кочани са 59 загинали, основно на възраст между 14 и 25 години, и почти 160 ранени. Някои са стъпкани до смърт от тълпата, други са с жестоки изгаряния - и външни, и на дихателните пътища. Нуждаят се от специализирано лечение в реанимации, които са в състояние да поемат случаи на тежки изгаряния.
Северна Македония не е в състояние да поеме десетки такива пациенти наведнъж. Затова и получава помощ от съседните държави.
Общо 51 пациенти са транспортирани в България, Гърция, Турция, Сърбия и дори Литва и Унгария.
Съдейки по коментарите в социалните мрежи, у нас реакцията на предложената помощ от страна на правителството не е еднозначна.
Доста хора демонстрират съчувствие и съпричастност, а пред "Пирогов" се събраха десетки желаещи да дарят кръв.
Някои обаче смятат, че проявяваме глупост, а други припомнят какво е отношението към българите в Северна Македония. Трети питат с какво тази страна е помогнала на България, четвърти натъртват, че България първо трябва да помисли за лечението на собствените си деца и възрастни хора.
Македонците - или поне част от хората и управляващите там - приемат българите като "фашисти", "татари" и изобщо - лоши. Ако отвърнем, че те "не заслужават", "друг да ги лекува" и "те няма да ни благодарят", и откажем да помогнем за спасяването на деца и млади хора ще сме точно такива.
Ще ескалираме допълнително и без това лошите си взаимоотношения, вместо да предприемем стъпка към поне минимално подобрение.
И то със самочувствието, че сме в състояние да проявим човещина въпреки разногласията и лошите чувства.
Нещо повече - осигуряването на хуманитарна помощ е нещо отвъд политически търкания и влошени взаимоотношения, а отказът - изключително лош знак. Например Турция и Гърция имат история на обтегнати отношения, но Анкара предлага помощ на Атина за горските пожари, когато е необходимо.
Гърция помогна след земетресението в Турция.
И обратното - ако окажем помощ, ответната страна ще го оцени, по един или друг начин. При това трагедията в Северна Македония - и корупционният скандал зад нея, са достатъчно големи, за да се следят от цяла Европа.
Ако всички съседни страни оказват помощ, а България - не, това ще бъде забелязано, и оценено подобаващо зле.
••• Отношенията ни с РСМ не са изобщо добри - ето защо:
Засега у нас не се споменава по каква линия страната ни помага на Северна Македония, но в Гърция има информация, че помощта за пострадалите, приети за лечение, е била поискана от Скопие по европейския механизъм за гражданска защита. Да си направиш оглушки в този случай е още по-лош сигнал.
Да, в България здравната система не е "цъфнала и вързала" и приоритет на нашите управляващи следва да е лечението на българските граждани.
Това обаче няма нищо общо със ситуацията с пострадалите от съседната ни страна - нашите болници имат възможността да осигурят спешна помощ за хора с тежки изгаряния и го правят така, както го правят и за всички българи с тежки изгаряния.
В случая македонците не получават повече, отколкото хората у нас, и ние не им осигуряваме нещо, до което българите нямат достъп.
Освен това в кой момент бихме се приели за достатъчно богати, проспериращи и осигурени, че да сметнем, че имаме залък, линейка или реанимационно легло и за някой друг в нужда?
Съдейки по желаещите да дарят кръв за приетите за лечение чужди деца в "Пирогов", този момент може би е дошъл. И това е страшно хубаво.
