На балканите се псува и кълне със стил. Българският език обаче, било то и богат, няма потенциала да отрази такива красиви сърбо-хърватски клетви от сорта на "Йебем ти мъртво сестру на майчин гроб", или пък "Йебем е у мъртво децу".
Наскоро научих нова клетва - "da bog da ti dete izgledalo k'o bugarski maturant". Мисля, че не е необходимо да превеждам - една част от вас са сравнително грамотни, другите все ще се оправят някак. Факт е, че някои абитуриенти изглеждат доста нелепо, но за това си има причини.
Вродената склонност на балканските народи да обръщат всеки празник на свинщина се проявява от най-ранна детска възраст. По рожденни дни дечурлигата изпиват по 24 малки безалкохолни, а ако остане нещо гледат да го изпръскат по килима. Малко по-натам започват първите ученически купони, респективно първите симпатични сцени с ритуално самооповръщане, защото трябва да мине малко време, докато човек се научи да пие.
Предполагам всички сте присъствали на сватба - моят ужас. Хоро пред блока, баби по балконите, изкуствена палма в Обредния дом, леля ти снима изобилието от кюфтата, сърми и ракия и ги качва във Фейсбук... Включително най-убитите сватбени тържества, които се провеждат в ресторанта на хотел от пиян DJ-олигофрен, който кара булката да се маже с торта, докато кумовете й бутат пари в деколтето, накрая финишират с тотално пиянско оскотяване, най-често - плод на скука и аванта в големи количества. Горе-долу така стои въпросът и с вездесъщия abitur.
Докато си в гимназията някъде далеч напред витае приказният мираж на Бала - онзи съдбовен ден, в който "всичко свършва", вододелът, the end of the world as we know it, моментът, в който излизаш от каторгата и ставаш голям човек и тем подобни заблуди.
Приказният ореол, който витае около тази едничка нощ на тотално разцепване, за която всички се готвят и заради която всички те глезят, обаче се изпарява със сутрешния махмурлук, когато недоизтрезнелите „'битюренти" разбират, че все още са живи, съучениците им също са живи, училището е непокътнато, животът продължава, а оттук нататък следва дилемата „ще учиш ли, ще бачкаш ли...".
Именно тези представи, че след бала нещо коренно се променя служи за оправдание абитуриентите да направят някои от най-големите свинщини и изцепки в живота си. Но говорех за психологията на празнуване на българина. 45 години вкарван в кутийки, шаблони и всячески ограничаван, в ден днешен българинът си умира да демонстрира външните белези на богатаство и това много си личи по това как празнува. Препращам към сцената със сватбата от "Черна котка, бял котарак" - велик филм, велика сцена, която много точно визуализира това, което имам предвид.
Бясното желание "да се покажеш", "да те видят", комбинирано с лош вкус и неоправдано високо самочувствие тип "аз не съм кой да е, не съм случаен" създават сериозна част от образа на тъмния балкански субект, който събира емигрантски кръжец в задния двор на къщата си в някое от предградията на НЮ ЙОРК да колят прасе за Коледа, а потресените комшии-американци викат полиция. Последното е напълно истинска история.
Абитуриентският кич може да бъде сравнен по мащаби само и единствено с погребалния такъв. Именно страхът от неизвестното „след бала" кара завършващите всячески да се стараят да бъдат интересни, оригинални и различни. Да бъдат УНИКАЛНИ. Така стигаме до сентенцията, която би накарала 90 % от нас да си изгорят ритуално абитуриентските албуми - "Ти си уникален.... точно като всички останали".
И така, гореизложените констатации, допълнени от цялостно лошия вкус на хората, щипка младежка невъздържаност, супена лъжица качествен поп-фолк и половин чаша кич, могат да родят такъв церезвичайно покъртителен абитуриент-урод, който да накара мис Тоца да изглежда стилна и красива като менините на Веласкес. Колкото по-скапано е училището - толкова по-ниско е нивото. Случаи - безброй.
Представете си колко диаметрално противоположни са възприятията за красиво - докато мама и тати си казват "Ех, моята малка принцеса завършва училище!", необременените от бащински инстинкти странични наблюдатели, гледайки трагичните опити на пияната 95-килограмова "малка принцеса" да се изхлузи от лимузината, си казват "Бахти мастодонта, братче, добре че са пайетите да ни блестят в очите!". И после майка ми ми се кара, че се напивам по баловете. Още едно огромно разминаване - тя твърди, че западам, аз пък го наричам естетически катарзис.
Та някакви сърби бяха събрали снимки на облечени като за нискобюджетен порнофилм с животни български абитуриентки. Простият българин, който се шашардисва винаги, когато чужденец го напсува за нещо, не закъсня нито ден и досущ вулкана Кракатау изригна потоци свръхинтелктуална интернетска лава.
Веднага се появиха около 20 viral сайта, странички, материали, блогове и незнамсиощекакво, които публикуваха абсолютно еднакви снимки, еднакви коментари „колко са зле момичетата, приличат на проститутки" и така нататък, и така нататък. Въобще „общественото мнение" повлича крак, графоманията се отключва и всички бълват едно и също до откат. Както казало кучето - "писна ми да лая пред блока, затова си направих блог".
По същия начин всичките повръщате едно и също за Софка на Евровизия - независимо дали са пишещи, коментиращи или в жив разговор. Едните се кефят, другите не се кефят, а социално полезният ефект е НУЛЕВ, защото се дъвче едно и също нещо от хора, които не са създали нещо повече от банално посвещение върху картичка за рожден ден.
Естестическото възмущение от индивидуалния лош вкус на определени провинциални порно-нимфетки достигна до такива крайности, че някои от по-простите ми фейсбук-абонати избухнаха със статуси от сорта на „SMURT ZA ABITORIENTKITE!!!". Други пък постнаха портрети на Васил Левски и коментари от сорта на "Той умря заради такива като тях. НЕ ГЛЕДАЙ, АПОСТОЛЕ!". Бе вие акъл имате ли?
Да псуваш безвкусно облечена абитуриентка е като да обясняваш колко е лоша чалгата - няма абсолютно никакъв смисъл, защото кучетата лаят, а керванът си върви. Лошият вкус е НЕИЗКОРЕНИМ - него винаги го е имало и винаги ще го има и никой никога няма да може да направи абсолютно нищо по въпроса! На никой, на абсолютно никой, освен евентуално на децата ви, не му дреме какво мислите за роклята му.
Затова спрете да си губите времето с писане на коментари в работно време, а 'фАнете свършете малко работа. В крайна сметка това са просто някакви шибани рокли, пък било и грозни. Ако някой иска да се облече като проститутка - ОК, на мен наистина не ми е мелодрама. Аз съм с чиста съвест, че на моя бал бях даже прекалено готин.
А комплексарските псевдонационалистически патриотарски изказвания, че, видиш ли, абитуриентите са срам за България, защото са облечени кичозно, можете да си ги заврете в най-дълбокото отверстие, о, скъпи интелектуалци-родолюбци. Лицемерното възмущение, с което пишете статии срещу разсъблечените 18-годишни момичета, докато си теглите teen-порно, кара всеки честен човек с коефициент на интелигентност над 95 да ви презира.
Хора, абитуриентите са на по 18 години - още са деца. Не ги съдете твърде строго. Повечето от тях не са и особено интелигентни. Както, впрочем, и доста от вас, но никой не ви обръща някакво специално внимание, камо ли да тръгне да се възмущава в интернет. Грозните рокли и голите полупияни момичета изобщо не са чак толкова важен социален проблем, че да абсорбира такъв обем обществена енергия. Пийнали и се разтанцували на чалга... e BIG DEAL, брато! Възмущавате се така, все едно са отишли да опипват деца на Подуенска гара.
А баловете, въпреки всичките им кусури, са най-забавното събитие за цялата година. Факт. Точка. А на който нещо не му изнася - да ходи на Витоша да си говори с дърветата. Или да чете Пруст. Но да не ни натрапва естетическите терзания на недоклатената си задклавиатурна душа.
