Двуличните реформи на Ердоган

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган представи в понеделник дългоочаквания пакет от реформи за либерализация от години насам. С него премиера прави стъпки към помирение с кюрдското малцинство и предлага жените със забрадки да имат право да заседават в парламента и да заемат обществени постове - за първи път в историята на турската република.

Предложенията, които редовно се отлагаха заради потенциала да предизвикат вълнения, идват след лято, изпълнено с най-трайните и упорити антиправителствени протести за 11-те години на Ердоган във властта.

На пресконференция в Анкара, където на журналистите не бе дадено право да задават въпроси, Ердоган оповести, че забраната на забрадките ще бъде отменена за жените на обществени места, с изключение на тези, където се изискват униформи - като армията, полицията и съдилищата.

Забраната за носене на забрадки, които са религиозен символ, от доста време се смята за един от най-спорните турски закони. Много анализатори приемат реформата като важна стъпка към установяването на по-демократични права в Турция.

Серията от новости, представени от Ердоган в началото на седмицата, е третият пакет с реформи за 11-годишното му мандат. И турският премиер обеща да има и още такива.

"Това не е първият пакет, няма да бъде и последният", заяви Ердоган

Мерките донякъде връщат Ердоган към реформаторския плам на ранните му години във властта - след месеци на обвинения, че е станал нетолерантен и авторитарен заради драстичната и насилствена реакция срещу многоседмичните улични протести в Истанбул и други големи турски градове.

Критиците му обаче твърдят, че предложенията въобще не стигат достатъчно далеч, за да подобрят положението с колебливата демократизация в страната.

Реформите имат за цел да поддържат едногодишния мирен процес между правителството и кюрдските бунтовници от Работническата партия на Кюрдистан (ПKK), а също и да сложат край на един от най-дълго продължавалите световни етнически конфликти, причинил смъртта на над 40 000 души през последните 30 години.

По-лесен достъп до парламента

Ердоган предлага да се понижи прагът за влизане в парламента за политически партии от 10% на 5%, което най-сетне може да направи възможно парламентарното представителство на прокюрдските организации и други по-малки партии.

Също така Ердоган предлага облекчаване на регулациите за държавно финансиране на политически партии, което ще позволи на Партията на мира и демокрацията (BDP) - основната кюрдска партия - да получава държавни средства.

Други от предложените реформи включват премахване на националистическата клетва, давана от учениците в основните и средните училища, заставяща децата от всякакви етноси да се самообявяват за "честни, работливи турци".

Турското правителство ще позволи обучение на майчин език в частните училища

Кюрдите, които според статистическите данни са около 20% от населението на страната, отдавна се борят за правото да получават обучение на роден език. Ще бъдат възстановени и оригиналните кюрдски имена на населени места, а забраваната на буквите q, w и x - използвани в кюрдския, но не и в турския език - ще отпадне.

Анализатори веднага приветстваха предложението на правителството като важна стъпка към либерализацията на Турция. "Приемам реформите като много положителна стъпка в правилната посока," коментира журналистът Орал Чалишлар.

"Естествено, те си имат своите недостатъци, но особено изоставянето на националистическата клетва в училищата и реформата на избирателния праг ще има много положителен ефект върху мирния процес с кюрдите", допълва той.

Кюрдите не са доволни от игрите на Ердоган

Съпредседателят на прокюрдската партия BDP Гюлтен Кишанак обаче заяви, че пакетът от реформи не е отговорил на очакванията им.

"Наистина ли си струваше да чакаме толкова за подобен пакет? Кюрдите искаха решение на кюрдския проблем, алианите (най-голямото турско религиозно малцинство) се надяваха на свобода на религията, а други дискриминирани групи в Турция очакваха по-голямо гражданско участие в управлението. И те се бориха за това в продължение на години. Казваме много ясно, че този пакет не отговаря на нито едно от тези очаквания. Това не е пакет, който отговаря на нуждите на Турция за демократизация", коментира той.

Вахап Коскун, доцент в университета "Дикле" в Диарбекир - преобладаващо кюрдския град в югоизточната част на Турция, сочи липсващата част от пъзела.

Провалът на опитите за промяна на деспотичните антитерористични закони, по които биват подвеждани под отговорност основно кюрдските политици и журналисти, е много голям пропуск.

"За да има напредък в мирния процес, тези несправедливи дела по обвинения в тероризъм трябва да бъдат премахнати," казва той.

Деликатните проблеми с малцинствените права

Образованието на кюрдски език в държавните училища остава невъзможно, а премиерът почти не е направил отстъпки в посока на по-големи религиозни и културни права за голямото алианско малцинство.

Не на последно място, Ердоган така и не е върнал гръцки православен манастир край Истанбул на гръцката патриаршия.

"Пакетът реформи е изцяло козметичен," казва Корай Калискан, политолог в Босфорския университет в Истанбул.

"Ердоган дава повече свобода на три букви, отколкото на 10 милиона кюрди в Турция. Какво става с по-голямата местна автономия, която очакваха кюрдите?"

Калискан критикува и факта, че обучението по майчин език ще е достъпно само в частните училища: "Предлагането на подобна възможност само за децата на богатите не е стъпка към по-голямо равенство в Турция, а към по-голямо неравенство."

Той коментира, че липсата на каквито и да е реформи по отношение на правата на алианите също е разочароваща. "Алианите изобщо не бяха споменати. Този пакет от реформи е кух."

Турското правителство заяви в отговор на критиките , че работи върху отделен пакет реформи за алианските права.

Коскун коментира, че най-новите предложения на Ердоган би трябвало да бъдат посрещнати с оптимизъм: "Мисля, че значимостта на тези реформи не бива да се подценява. Сега е моментът да бъде оказан натиск върху правителството - и в парламента, и от гражданското общество, за да продължи нататък и да ускори темповете на демократизацията на Турция".

Новините

Най-четените