В края на годината се опитваме да подредим онези думи, които я описват най-добре; съществените съществителни, главните глаголи, нарочните наречия. Разбрали сме се, лични имена няма да използваме, най-малкото защото някои вече се разпростират над цели ери в развитието ни, не само върху някакви си 12 месеца.
Преди да се заровим в словесната купчината имахме усещането, че една дума ще се открои над останалите. Заради календара на онези мургави измамници маите ли, или заради социалната справедливост на общия Апокалипсис, но очаквахме "край" да изпъкне над всичко останало.
Голяма заблуда. Но съвсем логична. Според тълковния речник "край" означава предел, място, където нещо свършва, последен момент или период на протичане на нещо. Нито една от думите на 2012, които сме подбрали, не носи в себе си идеята за крайност, напротив, в тях има безпределен континуитет. И така, нека ви представим селекцията си.
Започваме с "дим",
определено една от емблематичните думи 2012. Там, където има дим, има и огън, казват мъдрите хора. При това не само еколозите и пожарникарите, които дни наред гасяха пламналата Витоша. Пепеляви облаци надвиснаха над планината, а причините за огнената стихия и отговорността за нея и досега остават скрити в дима.
Другото димене, под което очевидно гори пожар, е тютюневото. Забраната за пушене на закрито изостри един излишен, но много емоционален дебат, който съвсем не е изтлял и очакваме да го усетим във въздуха и през новата година.
Парчето "Дим да ме няма" пък се превърна в най-големия хит на изминалата дузина месеци и няма изгледи да разсее влиянието си и занапред.
Следващата дума, трайно настанила се в речника ни, е "бомба"
Атентатът в Сарафово силно ни стресна и постави страната ни на картата на международния тероризъм. Адската машина отне седем човешки живота, но не успя да отнеме безотговорната средношколска лигавщина, която доведе до вълна от телефонни заплахи тази есен.
Училищата се видяха в чудо в безсилието си и точно както с реалната бомба от Бургас последваха мерки със спорна адекватност. Разкриването на механизмите и зад двете събития е въпрос на бъдеще.
Ето я и думата "трус". Тя присъства тук отново в пряк и преносен смисъл. В средата на годината Перник стана обект на засилена сеизмична активност, последвана от малко по-слаба държавна. Според кметицата над 18 000 жилища в града и общината са пострадали и възстановяването им ще отнеме години.
С пъти повече обаче ще е времето, необходимо на съдебната ни система да се възстанови от трусовете покрай избора на конституционен съдия. Скандал след скандал срутиха окончателно доверието ни в институцията. Съдия вече е неприлична дума, тя е в основата и на труса, който започва във Футболния ни съюз, но там все още са на принципа "тихо, да не друса".
Да не пропуснем да включим в селекцията "синод". През януари стана ясно, че 11 от 15-те митрополити са били сътрудници на ДС, а големият въпрос в края на годината е кой от тях ще бъде новият Патриарх.
Кончината на Негово Светейшество Максим накара доста от праведните папаси да си покажат рогцата. Кой ще поведе стадото и накъде предстои да узнаем.
Завършваме с особената дума "телевизионер". Не че я чуваме толкова често, но я гледаме ежедневно. Противно на очакваната етимология, тя не идва от телевизия, а в родния контекст означава визионер, който наставлява телета.
Ето защо родните канали напънаха мишци в усилията в каква посока да лашнат зрителското стадо (ах, пак тази дума!) с помощта на сеир, носталгия и близки планове. И то все уж в служба на консуматора пред екрана. В година на избори това само ще се засили; не че сме очаквали някога да спре де.
И така, представихме ви само някои от думите на годината. Всички те носят в себе си идеята за продължителност, за дежа вю, за цикличност. Краят се отложи, беше заменен с безкрайност. Не сме сигурни кое от двете е за предпочитане.
