След като разрешаването на конфликта в Сирия се оказа непосилен за международната общност, а големите геополитически играчи продължават да нямат верен ход, със задачата най-после се зае депутатът от БСП Страхил Ангелов. Той отиде като частно лице на неофициално посещение, което се оказа все пак достатъчно представително, за да се води стенограма на разговорите и сирийската телевизия да излъчи кадри от него.
Така частният посланик на мира и справедливостта сътвори грандиозно политическо л.... дори за габаритите на собствената му формация. Самият той като че ли подуши каква я е свършил и с малко гузен вид, но неотстъпчиво нахален тон заяви, че единственото официално нещо, заявено от него на домакините, гласяло, че мирът можел да възтържествува, само ако върнели диалога в парламента, там, където му било мястото. Много мъдър съвет от човек, който две изречения по-рано сам си признава, че не е послушал партийния си лидер и е предприел воаяжа на своя глава.
Между другото същият този Ангелов има и друго знаменито наблюдение върху универсалните истини на обществения живот. Преди броени месеци той остро критикува президента Плевнелиев за срещата му с турския вицепремиер с думите: "Такъв тип срещи са недопустими. Обяснението, че е бил в лично качество, чисто човешки, като гражданин, е абсолютно неадекватно. Той е избран, не е обикновен гражданин, който може да ходи да се среща с всекиго, където намери за добре."
От което става ясно, че Страхил не е толкова тъп, колкото изглежда. Просто политическата му кариера го е научила, че максимите, с които поучава околните, не важат за него. А това го лишава от извънредния му статут на лошо момче, прави го просто поредният овластен глупак, който се смята за уникален, а всъщност не се различава по нищо от всички останали.
Занимаваме ви с безстрашния и криворазбран емисар на мира, защото той е чудесна илюстрация на политическата ни класа; дори в известен смисъл той е съвършеният държавник на настоящия етап. Страхил е амбициозен и комбинативен, щом е успял да достигне висшите партийни нива; предприемчив и действен е, след като се е юрнал на своя глава да твори външна политика; има собствен политически образ, който позволява несъгласие с директни нареждания на началството, но все пак спазва партийната дисциплина, след като дори от взривоопасна Сирия декларира подкрепа единствено за Орешарски.
Умее да замазва гафовете си така, че те да изглеждат като произведение на абстрактното изкуството на малоумието; не пада по гръб, дори когато очевидно е сгазил лука; думата „съжалявам" не съществува в речника му; има високо самочувствие, подплатено със задължителната естествена умствена ограниченост да преценява последствията от собствените си действия и не на последно място - има дарбата да изглежда като пълен идиот в очите на всички, без това да го тревожи.
Страхил Ангелов не е бунтарят-ренегат, още по-малко пък политическият ни Чък Норис, той е екстрактът на парламентарната ни система, която бълва страхиловци в такива размери, че едвам смогват да се пренасочат към БСП, ДПС, ГЕРБ, АБВ и прочее налични абревиатури.
Всеки един от тях се усеща готов да ръководи, с което автоматично доказва, че не става за това. Но този парадокс не ги спира да се пробват; напротив - насърчава ги да го докажат.
