От това, което се чува по медиите, всичко в Португалия отново върви на добре. Истината обаче е, че е точно обратното. Италианският карикатурист Altan обобщава ситуацията, рисувайки прасе в костюм и вратовръзка, което казва на друго прасе: "Тази криза бая ще се проточи."
На което другото отвръща: "Най-после малко стабилност!"
Когато си бил под водата за толкова дълго време, не се намираш в "криза", а в "ситуация". И всичко все още продължава да върви на зле, защото политическата криза в Португалия в този странен месец юли съвпада с критичното състояние, в което живее страната.
И е обезкуражаващо как политическите партии в последните седмици концентрират оценките си за вътрешната и външната ситуация на принципа "кой печели и кой губи", сякаш заплахата от втора спешна финансова помощ за Португалия не е надвиснала като дамоклев меч.
Шоуто обаче привлича повече внимание от трагедиите. Светът изглежда се интересува повече от името на бебето на Кейт Мидълтън, отколкото например от осмислянето на фалита на град, в който половината електрическо осветление не работи, 2/3 от линейките не функционират, над 80 000 сгради са изоставени (около половината от тях на ръба на срутването) и в който пенсионираните му жители има вероятност да изгубят пенсиите си.
И това не е някой затънтен градец на другия край на света: става дума за Детройт, град с огромна слава в миналото, намиращ се в САЩ - държава, която все още има функциониращ федерален бюджет и политика.
Независимо какво се твърди от политиците, Португалия не е в много по-добро състояние от Детройт - и го догонва с бързи стъпки
Политиците обаче отчаяно се преструват, че проблемите не съществуват.
Обещаният "национален спасителен компромис" в Португалия от самото начало беше обречен на провал, най-вече заради гибелното отношение на политическите партии в страната. Има някакъв вид интелектуален анахронизъм в партиите, говорещи за държавата така, сякаш тя не е на народа, а тяхна - говорещи за дълга, сякаш той не съществува реално, и обсъждащи финансите, сякаш в бюджета изобщо има някакви пари.
Некомпетентността на десницата изглежда абсурдна; отричането на проблемите от левицата пък е открито арогантно - особено към кредиторите, с които Португалия би трябвало да преговаря, вместо да се опитва да ги мъмри, че си искат парите. Според общественото мнение португалците не искат извънредни избори - те искат работещо управление.
Разделението между партиите и гражданите видимо се разраства - и това е лоша новина за демокрацията
Различни градски легенди започнаха да се разнасят в Португалия в последните дни. "Тройката със сигурност ще ни даде още време да си оправим проблемите, всичките критики и упреци са само празни приказки и реторика."
Може и наистина да е така, но не и в степента, в която се иска на португалците. Вдигането на тавана на дефицита през 2014 до 4.5 или дори 5% няма да защити страната от мерки за икономии, но пък ще увеличи държавния дълг до шокиращите 127% от БВП. И същата коалиция, която почти се разпадна заради мерките за икономии, сега ще одобрява още орязвания на бюджети?
"Втори план за спешна европейска финансова помощ е неизбежен, както и да бъде наречен." Тази позиция се отстоява от пресата хиляди пъти ежедневно в Португалия. Страната има нужда от външна помощ след 2015-а, тъй като е малко вероятно пазарите да я финансират на поносими лихвени нива.
127% публичен дълг просто не може да бъде изплатен от икономика, която не демонстрира растеж. Превантивните действия обаче категорично не са същото като втори спасителен пакет от ЕС, който е най-сериозната заплаха, пред която е изправена сега Португалия.
"Пазарите вече се успокоиха." Тепърва предстои да се разбере дали наистина ще е така. Европа - и Португалия - няма да могат да оценят крайния ефект от настоящата политическа криза, докато страната не пусне нови дългови книжа - и едва тогава инвеститорите, които разполагат с "реални средства", ще демонстрират нагласата си и позицията си на първичния пазар на бонове.
"Предстои растеж." А дано... ама надали. Това като че ли е основното, което обещава "новото" португалско правителство, ръководено от консерваторите. Дуото Порташ/Пиреш де Лима ще се наложи бързо да се учи да се ориентира в нестабилните условия, за да постигне растеж, ако такъв въобще е възможен.
Европа е вдигнала ръце от Португалия
"Няма решение на тази ситуация." Нищо подобно. Решенията винаги са били резултат от съчетание на политики - в Португалия, и в Европа като цяло. И Европа бележи напредък, но отсъства от уравнението в Португалия.
Страната е разкъсвана между икономии и растеж, дори икономистите спорят ожесточено кое от двете е по-добрият избор. Икономиите обаче така или иначе са гарантирани, дори и да се случват разпределени на дози, докато растежът далеч не е толкова сигурен. Междувременно страната е изправена пред нови орязвания на бюджета.
И колкото и да изглежда добре в локален политически план, португалците не е добре да оспорват оценките на Тройката. И е нужно време - и партиите да не се опитват да бягат в изгнание на въображаема планета, населена не от реални хора, а от илюзии.
В играта на шах, немската дума "цугцванг" означава ситуация, в кояято балансът между двамата играчи ще бъде нарушен от какъвто и да е следващ ход - във реда на този, който ще извърши този ход: той е обречен да изгуби, или да се окаже в неблагоприятна ситуация.
Политическите партии, които сега ще са принудени да се справят с тази ситуация на цугцванг, обаче са португалски - и по всичко изглежда, че те предпочитат да действат, дори и да изгубят всичко.
Дори - и въпреки че самата загуба е въпрос единствено на междупартийни взаимоотношения - въпрос, от който португалското население е на практика изключено.
