Нали ги видех, "Общественици"*

Когато един кораб започне да потъва, плъховете са първите, които го напускат.

"Бягството"на Бойко Борисов показа, че в България политическата отговорност може да се "поема" и носи, но не може да се "понесе". Както винаги, виновни ще са всички, но отговорен няма да е никой. Оказа се, че след премиера "съсел", наред е бил премиер-плъх.

След 23 години политически експерименти, вместо пазарна икономика и парламентарна демокрация, българското общество получи "пазарна демокрация" и "парламентарна икономика".

Пазарна демокрация, изразяваща се в "пазаруване" на гласове и купуване на власт; и парламентарна икономика, характерна с това, че превърна парламента в място, където се коват закони, поръчани от правилните икономически субекти.

Институциите се превърнаха в придатък на партиите, за да може българският модел да работи гладко, ефективно и контролирано.

Тези две "изобретения" на българския политически и икономически елит са причина за бедността и корупцията в българското общество. Бедността е доказателство за това, че икономическите отношения в страната не произвеждат просперитет и благосъстояние.

Корупцията е единствена схема за създаване на частен икономически ресурс и осигуряване на просперитет за най-близкото обкръжение- семейство, фирма, близки и заслужили приятели и съдружници.

Политическият монопол създаде икономически монополи. Парламентарната икономика създаде изкуствена бизнес среда, в която виреят само правилните фирми на правилните хора.

Политическият елит осребрява властта си, като използва бизнес модели, основаващи се на финансиране с държавни и обществени средства. Тяхното поддържане и защита се поемат от държавните и обществени институции.

Страничният продукт от този модел дълго време беше концентриран само в политически контекст - политическа апатия, изборно въздържание, граждански нихилизъм. Последствията в икономически план обаче взривиха обществото.

Хората спряха да вярват в смисъла на икономическата дейност - предприемачество, наемен труд, производство, търговска дейност. Средният, дребен и най-дребен бизнес отдавна са в "изкуствена кома", причинена от т.нар. финансова стабилност на държавата.

Оказва се, че на българските граждани са отказани фундаментални човешки права: правото на политическо представителство и правото на труд и стопанска дейност. Институциите, които тряба да гарантират нормалността на държавата, работят не в полза на обществото, а за интересите на "обществениците".

Дефицитът на работещи институции и правила отвори ниша за създаване на "квази" или неформални институции. В правовата държава България е по-лесно да се обърнеш към телевизионното предаване "Господари на ефира" за съдействие при проблем, отколкото към съответната институция, в чиито задължения е неговото решаване.

Дълго време това "шоу" с реалните проблеми се приемаше повече с усмивка, отколкото с въздишка. Когато обаче премиерът Борисов се превърна в цирков акробат, за да тушира резултатите от неработещите институции, шоуто загрубя.

Борисов се превърна в човека-институция, а представителната демокрация - в неговото представление. "Моделът" опасно много заприлича на пирамида. А не е по силите на никой фараон сам да крепи пирамидата на властта. Рано или късно тя ще се срути и ще погребе много хора.

Сега, след като "Химнът победи герба", повече от нормално е и парламентарната демокрация и пазарната икономика да бъдат "оспорени" от гражданската ярост. Призивите на протестиращите за "неполитична политика", политика без политици, управление на улицата, граждански парламенти и т.н. са именно това: смяна на "провалената" представителна демокрация с пряката демокрация на свободните граждани.

В същото време исканията за "ренационализация" на държавни активи са отчаян зов за помощ на милионите потребители, които "невидимата ръка" на пазара е хванала вече за гушите. Гражданите искат управление от името и "в името на народа" и пазарна икономика, но с "човешко лице". 

Нацията ни се нуждае от РЕ- ВИЗИЯ: ревизия, която да направи възможно "понасянето" на отговорност, дори и post factum, и визия за принципите, около които да се изгради новия обществен договор.

*Заглавието е взето от песента "Колега" на Ъпсурт. Според автора текстът на песента е най-добрата дисекция на българската действителност, правена от жив човек, след Алеко Константинов.Респект!