Вече десет дни протестиращите под прозорците на властта искат не просто оставки, а цялостното й пречистване - от корупция, мафия и всякакви тежки зависимости. Ако се вгледате в иначе симпатичните самоделни плакати на недоволните, няма как да пропуснете един много важен призив - за нов Изборен кодекс.
Парламентът тутакси се разбърза да приема нови "правила на играта" - по-скоро в опит да имитира загриженост пред хората, обещавайки им - за пореден път - честен вот. Единственият мотив зад този депутатски порив са протестите, започнали с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Това е мнението на Антоанета Цонева, ръководител на неправителствената организация Институт за развитие на публичната среда, наблюдател на много избори. Цонева е сред активните участници в консултациите за поредните промени в изборното законодателство.
Те трябва да станат факт експресно в рамките на месец, настоява тя, а не разтеглянето им във времето да служи за извинение на съществуването на този кабинет. За момента нагласата на новите управляващи е да бавят процедурата поне до есента, тъй като възнамеряват да пишат изцяло нов кодекс.
"Когато някой е вътре в парламента и пресмята как по-дълго да остане до плячката, не можеш да очакваш от него да създаде правила, които ще го отдалечат от нея. Това е жесток закон. Сега обаче политиците, превърнали се в каста, системата въобще, са подложени на силен стрес от протестите. Като цяло те са уплашени за бъдещето си на политически елит", казва Антоанета Цонева.
Този път сякаш има шанс да се решат отдавна трупани проблеми, например ликвидиране на онзи близо милион мъртви души, който все така населява единствено избирателните списъци. По-добре обаче да запазим хладнокръвие, защото крайната дума имат тези, срещу които всяка вечер няколко хиляди души излизат на протест.
Обяснението на Антоанета Цонева за сагата "Делян Пеевски шеф на ДАНС" е откровено: "Това не е протест срещу един човек, а срещу системен проблем, че олигархията никога не слиза от власт и е арестувала институциите. Тази каста няма никакъв рефлекс, никаква обратна връзка със света навън. Самият факт, че сложиха Делян Пеевски за шеф на ДАНС показва това. Те не смятаха, че хората знаят кой е този човек заради информационното затъмнение около него. Но не е толкова важно кой е той, а функция на какво е той".
Кое е най-важното, което трябва да се промени в изборните правила?
Аз съм застъпник на това, че трябва да има преференции в листите. Такива бяха заложени в предишния вариант на кодекса преди последните му изменения, но политическите партии, които и днес са представени в парламента, отмениха тази възможност, като през цялото време никога не са се съгласявали да има преференции за местни избори.
За нас, като организация, водещо е да бъде дадена тази "златна акция" в ръцете на хората - наистина да избират народни представители, да се противопоставят на политическите върхушки, които подреждат листите и включват там хора, които плащат своите места, нямат ясна позиция и са просто лошокачествена креатура на лидера. Има достатъчно потвърждения за това.
Поради тази причина доверието в политическата система е толкова ниско. Политическата дейност, която всъщност е представителство на интереса на избирателите, се е превърнала за голяма част от тези, които се стремят към нея, много повече в разпределяне на плячка, в ресурс за собствено облагодетелстване, а не работа в името на обществото.
Ако има смисъл да се променят изборните правила, то е точно в това - да се опитаме да променим тази дисфункция на политическата система. Законът за политическите партии и Правилникът за дейността и работата на Народното събрание също са много важни. Никога няма да имаме честни и свободни избори, докато политическата система и партиите са в състоянието, в което са в момента.
Институциите не работят за гражданите, включват се на бърза писта, когато трябва да се уреди корпоративен интерес или да се разпредели публичен ресурс. Това състояние на държавата не може да продуцира изборен процес с по-различно качество. Трябва ясно да подчертаем това - изборите са функция на състоянието на обществото и на политическата система.
Толкова силно се вглеждаме в изборните правила, но понякога това може да се използва за отвличане на вниманието от съществения разговор - защо стигнахме дотук?
Причините ще ни отведат направо при протестите на жълтите павета. Какви са те?
Когато хората са на улицата, те не искат смяна на един режим с друг. Те искат демонтиране на матрицата, създадена от партиите, която ги декласира. В една демократична държава ходенето на избори трябва да приобщава хората. При нас системата е декласираща, тя отхвърля, отблъсква хората.
И това е съзнателна стратегия. Нека не мислим, че хората нарочно не участват. Не. Те преднамерено и систематично са отблъсквани от политическите елити, които получават по-лесна възможност за менажиране, социално инженерство, за фантоми и фалшиви играчи. По-лесно се прави изборна математика, когато имаш контролирано и ниско участие.
Неслучайно традиционно у нас няма призиви хората да бъдат активни и да са наясно с правата си. Нищо подобно. Предизборните кампании изглеждат като корпоративен и черен пиар. Кандидатите повече се скриват, отколкото показват на публиката. Нямаме истински дебат - сблъсък на лидери и техните възгледи.
Напротив - цялата кампания се гради върху презумпцията, че кандидатът трябва да бъде скрит, за да не бъде атакуван. Няма кампания, която да разясни на обществото какви са неговите права. Това лишава хората от възможността да направят информиран избор.
Претопли се искането за изцяло мажоритарни избори, въпреки че имаме многопартийна система и това би направило услуга на големите партии. Мнението Ви за това предложение?
Всяка една избирателна система трябва да се разглежда заедно с всички елементи от средата. В България има мажоритарни избори - за кметове на общини и населени места. Там излизат личности срещу личности. В повечето случаи те се обявяват за независими или за подкрепени от широка коалиция. Тенденцията в последните години е да се бяга от партийна идентификация. Точни тези избори са едни от най-корумпираните, които можеш да си представим.
Това, което виждаме на местни избори, означава да се съгласим да го приложи на парламентарни избори, разделяйки страната на едномандатни избирателни райони, където кандидатите ще се сблъскат на същия принцип - с целия арсенал за манипулация.
Ефектът е съвсем отделен въпрос. Даже не искам да говоря за големи или за малки партии. Партия означава част от цялото, която представлява интереси. Трябва да върнем разговора в онази точка, в която категориите в политическия живот са на мястото си.
Партия не означава върхушка, групировка, клан. Това, че голяма част от българските партии и тяхната върхушка са заразени от тежката проказа на корупцията, арогантността, безразличие към избирателите, е причината системата да е в това трагично състояние.
Моето демократично разбиране е, че трябва да се участва на избори с партии. Въставам срещу това, че партийната система е повече престъпен синдикат, отколкото представителство на граждански интерес. Когато някой се осмели да издигне глас и да посочи тези проблеми, обикновено той получава фалшивото обвинение, че ерозира смисъла на това да има партии. Не. Разговорът е за това как трябва да изглеждат самите партии.
Сякаш те правят всичко възможно да отблъснат избирателите. Накрая хората пак гласуват за тях, само омерзението им нараства. Изходът?
Без свободни медии и плуралистична среда няма как да говорим, че хората могат да избират. Медиите не трябва да получават камари от пари, дошли неясно откъде. Законът трябва да осигурява неплатено време в обществените медии, както и поле за дебат на партиите. Може би трябва да се ограничи до крайност чисто рекламният елемент в кампанията - купуването на ефирно време за малоумни, невменяеми клипове, които всъщност са основна част от кампанията.
Една от препоръките ни е да има ясна дефиниция за политическата реклама, както е при корпоративната реклама, а основният елемент да бъде дебатът - представяне на идеи, а не платени хроники и клипове, което не дава възможност на хората да избират. В България всичко е наобратно - всяка нещо, което ражда смисъл и може да подкрепи демократичното участие, е профанирано и превърнато в своята противоположност.
Хората са на улицата. Срещу системния проблем олигархията никога да не пада от власт. Някои от тях казват: "Не искаме да се върне предишното управление". Вече започват да разбират, че това е подмяна на една върхушка с друга върхушка. Че не може през избори да сменяме мафиотските кланове.
Ние трябва да променим условията на самата игра. Изборният кодекс се извади като коз от партиите. Ако те искаха да сменят правилата, щяха да го направят, когато се пишеше. И нямаше в последния години да отменят преференциите, макар и да бяха неизпълними.
Когато някой е вътре в парламента и пресмята как по-дълго да остане до плячката, не можеш да очакваш от него да създаде правила, които ще го отдалечат от нея. Това е жесток закон. Сега обаче политиците, превърнати в каста, системата въобще, са подложени на силен стрес от протестите. Като цяло те са уплашени за бъдещето си на политически елит.
Протестът ли е причината за това бързане на депутатите?
Да, категорично. Стана ясно, че може би ще се отиде много по-рано на избори, отколкото са планирали партиите вътре и извън парламента. За мен това е много повече протест за ценности, за самото функциониране на демокрацията в България.
Преминат е предел, отвъд който гражданите започват да се самоорганизират, за да се борят с мафиотизираната държава. Една зъбчатка, която е превъртяна, вече просто се движим на друга скорост.
Ще се подадат ли полиците на натиска от улицата. Очертава ли се пробив в изборните правила?
Важно е как ще се развие самият протест, как ще успее да се мобилизира по отношение на тази цел. Дали ще успее да излъчи лидерство? Не мога нищо да кажа, защото той е хоризонтален и има участници с различни интереси. Тук не става въпрос за цвят и идеология. Разбира се, има и такива, които се опитват да го овладеят.
Възможно ли е Изборният кодекс да е на дневен ред, за да отвлича вниманието от нещо друго?
Това е функция на контрола, който трябва да се упражнява върху всяка една власт. Тези хора трябва непрекъснато да са подочетни и контролирани. Ние ги изпращаме да представляват нашите интереси. Когато те престанат да го правят, това означава, че трябва да си ходят.
Не само тези. И следващите. Ето защо не скандирам "Червени боклуци", защото това е разделящ лозунг. Дори самите симпатизанти на БСП в голяма степен не одобряват това, което прави партията им.
Нещо повече, в нашия парламент открито признаха, че има структури, които оказват толкова силен натиск, че те не могат да се противопоставят. След това нападнаха президентската институция. Не знам в колко държави в света може да се случи това нещо.
Те казват: "Извинявам се, но ...". Те продължават да не разбират какъв е генезисът на протеста. В много от случаите това се дължи на дълбока посредственост, липса на интелигентност и - в голяма степен - арогантност и самозабравяне.
Несъгласието и гневът вече са факт, с който политиците трябва да се съобразяват. Това има само едно име - гражданско общество.
