„МВР пикчърс" представя: „Беднякът наркобос" (английско заглавие "Slumdog Drug Lord")
По екраните от август 2011
Жанр: кратка черна милиционерска PR трагикомедия с елементи на абсурдизъм
Сценарист: Цветан Цветанов
Режисьор: Цветан Цветанов
Звезди: Цветан Цветанов, кокаинът (като дух), рейтингът.
Филмът не се препоръчва на лица под 12 години с неукрепнали и все още развиващи се умове, както и на възрастни интелектуално предизвикани (политически коректната дума за тъпи) поради опасност от задълбочаване на когнитивните им проблеми.
Синопсис:
Сцена 1
Едър план. Тежки грижи са забулили мъжкото чело на вътрешния министър на България Цветан Цветанов (в ролята - Цветан Цветанов). Хората се избиват по пътищата на страната, а КАТ са безсилни да спрат кръвопролитията от катастрофите. Отрепки от журналистическите и полицейските низини се заяждат с доблестния държавник заради даренията за МВР, които щедро се леят от уплашените да не ги постигне справедливият правораздавателен гняв. Неразкрито убийство в центъра на София с хиляди гафове в разследването. Нито един осъден след всички шумни арести в страната.
Цветанов не може да разбере защо все полицията обвиняват за липсата на присъди. „Като че ли очакват някой с 500 лв. заплата, пишеща машина и 200 грама бензин в служебната лада да работи като Хорейшио!" - мисли си той, ословесен зад кадър от дикторски глас. „Съдиите, които имат толкова повече възможности за подкупи, те да се оправят! Няма сега и доказателства срещу престъпниците да им събирам!"
- Завистливо племе сме българите - казва на глас Цветанов. - А най-много завиждат тези, на които не им стига корупционна креативност. Вместо да си измислят собствени далавери, те за моите дарения и апартаменти се загрижили.
(Забележка на сценариста: Цветанов е физкултурник-технократ и почитател на социалния дарвинизъм. Мрази да му гледат в паничката - особено репортери и хора от прокуратурата - и да му оценяват професионалните качества. „Оцелява човекът с най-много апартаменти" - е неговото мото. Както и: „ВИФ и Бойко промениха живота ми!")
Министърът въздъхва и се чуди какво да направи, за да може скоро да се появи в някой сутрешен тв блок. И там да повтори по формулата на Гьобелс своето мнение, което смята да превърне в чиста истина чрез постоянно набиване в избирателските кратуни: че МВР пази народа и е повело тежка битка с престъпността. Да се обади на Бареков? Е нали преди десет минути излезе от студиото му...
Отваря черното тефтерче с телефоните, затваря очи и забива пръст на случайно място. Поглежда и какво да види - номерът на Христо Байков, известен в „Белите брези" като Ицо Ескобара, а във „Филиповци" като Паблото.
- Ице, ще те правим наркобос - казва Цветанов в слушалката.
- Е, шефе, най-накрая! Ще ме покриете ли в центъра, че ми писна да продавам бело в крайните квартали!
- Няма, Ице, няма. Нямаш толкова пари да си платиш за това. Но ще те уредим да те опишат по вестниците, че си новия наркобос на София. Вземи един хамър назаем и иди в някое заведение. И гледай да не си сам, а с такива по-едрички момченца. Аз ще пратя едни наши журналистчета да ви наснимат с твоите хора. Ама им кажи като си вдигат тениските, по-дълго да ги държат така, че да може фотографът да хване пистолетите. И гледай три пъти да слезете от колата, за да си направят хората повече кадри. А на другия ден ще те арестуваме. Ти си знаеш как става. Ще има: „Легни, боклук! На колене, казах, че иначе много ще те боли!" То това е за пред камерата, нищо лично, ти се знаеш с нашите момчета, те са пичове. Но простолюдието трябва да види как МВР унижава най-големия наркобос.
- Е, шефе, ти ми стопли сърцето! Поне за един ден твоето унижение ще ме накара да се почувствам като Баретата! Благодаря ти, шефе! Може ли да си поръчам две проститутки да ме съпровождат? Така да се видят на кадъра, да мина и за женкар?
- Не може! Щото твоите са много грозни, ти за елитни нямаш пари. И ще се сетят хората, че ги будалкаме.
- Ей, как ги разбираш тези медийните работи, шефе... Да взема и аз да прочета „Винету" най-накрая...
- За феновете работим, не за слава и пари. После ще те пуснем, няма да се плашиш. То и да решим да те разследваме, няма кой да събере доказателства, знаеш как е при нас. Да си чул досега МВР да е събрало доказателства срещу някой арестуван? Не си. И аз не съм. Но при Ани Цолова като отида, ще обвиня пак съдиите.
- Добре, шефе, щом казваш. Ама може ли да ми снимат репортерите само левия профил, че ми е по-хубав?
- Ей, откога стана такава пудра? Не може. Само при Бареков. Аз и там ще те уредя.
- Да ти даря нещо за министерството после? Ама няма да е много, по крайните квартали трудно се изкарва...
- Не, българското МВР не взима нищо от разследвани. Само от държавни институции. - Тежка пауза. - Вече - добавя Цветанов и преглъща една мъжка сълза на съжаление.
- Добре, шефе, щото аз и нямам откъде...
- Бягай за хамъра и после както се разбрахме.
Сцена 2
Панорама на малка кухничка от 200 квадрата. Цветанов по халат пие кафе в един от шестте си апартамента. Край него весело припкат двете му по-големи дъщери, малката гука от кошчето, а жена му подава в мъжката му десница новия брой на любимия му вестник. Цветанов го разгръща и стига до това, което му трябва.
„Ей, тоя Ицо, нали е нов в пи ар-а, много зле се е представил на фотосесията. Кви са тези втори употреби, с които се е облякъл? Как сега да го представям за новия наркобос на София? И тоя хамър как му седи на люлинския стайлинг..." - мисли си угрижен Цветанов, докато отпива от кафето.
И вдига телефона, за да нареди нова акция на МВР, в която да бъде заловен новия наркобос. Много хубаво ще се получи. Само да си запише да каже после при Ани Цолова, че като е прочел във вестника за Ицо, веднага е предприел решителни действия и е счупил гръбнака на кокаиновото чудовище в София. От тук до края на света никой няма да шмърка дори сода бикарбонат в този град.
Сцена 3
Ден по-късно в кабинета на Цветанов донасят за преглед видеото и снимките от ареста на Ицо Ескобара или както го знаят във Филиповци - Паблото, новия наркобос на София. „Не е съвсем лъжа, то крайните квартали, в които той продава, са си в София", чете дикторският глас мислите на държавника. „Макар че там тези, които имат пари за бело, са толкова малко, че се познават лично и поименно и Ескобара кърти от тях жълти стотинки. Е, вярно, че телефончетата, дето са му ги иззели, са като залежала стока в заложна къща край Централна гара. Ама те хората вярват на всичко вече. Пък и работим с каквото имаме. По-добро - нямаме", разсъждава Цветанов, докато разглежда визуалните илюстрации на мощта на МВР, които скоро ще потеглят към мейлите на всички криминални репортери в страната.
- И да ги пуснете и в youtube, vbox7 и в торентите - нарежда той накрая на пиарите си. - И не казвайте за торентите на Явор Колев.
Сцена 4
След още един ден Цветанов държи от националния ефир пламенна реч за безкомпромисната война на МВР срещу наркомафията и обвинява съдебната система за това, че Ицо Ескобара, беден младеж от крайните квартали, произведен за един ден за наркобос на София, се разхожда на свобода. Думите му постепенно заглъхват, камерата се приближава към мъжественото му, строго, но добронамерено лице на физкултурник-технократ и постепенно кадърът фейдва до черно. Тръгват надписите под саундтрака на филма - „Родната полиция ни пази" в изпълнение на юбер-звездата на световния пот, пардон - поп, Веселин Маринов.
Край
Всички прилики с реални лица и събития са случайни и изцяло плод на развинтената и не много здрава фантазия на авторката.
Сред екстрите в DVD-то можете да намерите интервю с баба Мария Дразова от село Веселие, община Приморско, която благодари на управляващата партия, че я има и прави обстоен възторжен анализ на филма „Беднякът наркобос". Както и с русенската поетеса Венета Бакалова, автор на песен за ГЕРБ, включена в саундтрака на кинематографичния шедьовър.
