Отдавна Бойко (Борисов) и (Симеон) Дянков търсят обяснение на световната криза и невероятната устойчивост на българската икономика в тежките времена.
Националният вожд има две изключително оригинални тези, обясняващи ниския ни жизнен стандарт - управлението на тройната коалиция, която не само грабеше народа, но не направи и нито един магистрален километър, както и безгрижието на гърците, довели се на ръба на бедността от прекалено протестиране с блокаж на границите и безнаказано трошене на чинии при танцуване на замбекико.
Световноизвестният ни финансов министър, познат и със светкавичните промени на становищата си, открива причината за пословичната ни стабилност в личния си чар на чиновник от Световната банка и последователната си ненавист към учените от БАН.
Истината, обаче, е другаде. Без да имаме претенции за оригиналност, ще се опитаме да споделим един абсолютно нов и функционален икономически модел, обясняващ лесно нашата оптимистично безнадеждна ситуация. Всички, които някога са учили физика и химия знаят, че една система е стабилна, когато притежава минимална енергия.
Едно топче се търкулва по склона и се настанява удобно в дупка, изкопана нарочно или съществуваща като природна даденост. Топчето се укротява, енергията му е минимална и много трудно може само да се измъкне от ямата или дупката. Точно такова е и положението с нашата икономика, с нашия жизнен стандарт, с политическия ни живот, с нашето абсурдно битие.
Да не забравяме, че колкото е по-дълбока ямата, толкова по-стабилно е положението на бедното топче! То може да остане в дупката неограничено дълго време и все ще си бъде стабилно, истинско топче - образец на стабилност.
Нали усещате аналогията? България вече е стабилна до крайност - няма накъде повече да пада производството (ако изобщо го има), няма накъде повече да се срива и жизненият ни стандарт (той трайно и стабилно е най-нисък в Европа), пенсиите са удобно ниски и предвидливо затапени с таван, за да има и за социално слабите...
Както и да разглеждаме българската система, все ще заключим, че макростабилността й е невероятно устойчива. Нищо не може повече да се случи у нас и затова и Бойко, и Дянков са самоуверени и щастливи. Неслучайно маститият ни финансист заяви с присъщата му компетентност, че няма да даде и лев за общия европейски фонд за стабилност - откъде да вземе, горкият!
Напълно естествено е премиерът да предлага модела ни за стабилност на цяла Европа (май че и на целия свят). Не знам дали няма да му е от полза и идеята за търкулналото се в дупката топче, за да смае Меркел и Саркози с икономическа логика и класическа термодинамика.
Българският икономически модел на тикнатото в ямата топче е класическият пример за неподражаема стабилност и повод за гордост на управляващия елит. Пазарите могат да се вълнуват, гърците могат да протестират, американците могат да се самоизмъчват с бюджетния си дефицит - можем да помогнем единствено с теорията за нисък жизнен стандарт, пожизнена бедност и макростабилност.
Браво! Чудесен пример. И работи. Този модел е познат с името "неоколониализъм". И работи безотказно в Африка от втората световна война насам. Един американец го обясни като "клептокрация" - "клептос" - крада. Разликата м/у демократа и клептократа е в целите. Демократът се старае парите събрани за общи нужди да и се връщат при хората от които са взети, а клептократът да ги сложи в джоба си. Закони, наредби, дирижирани търгове и всичка с една единствена цел - узаконяване на присвоеването. И така едният търкаля топчето нагоре, а другият го набива по-дълбоко в дупката. Проблемът е как ние, потърпевшите да преодолеем притеглянето. Дали ще можем да измислим начин да се изтеглим сами за косите си от ямата? И то по законен начин? И всички заедно, а не по единично!
Драги ми авторе, в условията на криза - неподвижното топче е разкош. Недай си боже да се търкулне надолу, че тогава ще стане страшно.
Това просто е прекалено много власт на счетоводителя. От един счетоводител не може да се чака нещо креативно, като стимулиране на произвоство, насърчаване на семеен бизнес, инвестиции във високи технологи, в образование и прочие глезотии. Счетоводителят само гледа да си върже сметките, тоест да ореже всички възможни и невъзможни разходи, друго не го интересува.
Забавно е, когато някой използва аналогия която си използвал преди време по същия начин: http://deraktiviste.blogspot.com/2010/12/blog-post_13.html Още по-забавно е, че съм го писал преди една година.