Красивото лице на афрофутуризма

Андроидите нямат репутация на кой знае какви купонджии. Както са ни показвали филми като „Терминатор" и „Блейд Рънър", тези полу-човеци, полу-роботи се оказват твърде дървени и схванати, щом дойде време за парти.

Но Джанел Моне би поспорила с тази теза. В албумите си тя е андроид на отговорна мисия: да освободи планетата, и то не как да е, а именно като надскочи ограниченията на собствената си природа чрез купони и веселия.

В момента изпълнителката е в разгара на едно от най-впечатляващите американски турнета на годината - поредица от препълнени зали и арени, танцуващи на музика от бъдещето.

Принс, който направи една от редките си появи в последния албум на Моне Electric Lady, е сред най-верните й фенове и дори наскоро посети шоуто й в Минеаполис. Други нейни колеги като Ерика Баду, Big Boi и Questlove също са постоянни поддръжници на каузата й.

Моне споделя успеха със своето роботско алтер его Синди Мейуедър. Въпреки че е логично да впишем Моне в едни съвсем земни рамки на обикновена афро-американска певица, нейната музика се простира далеч отвъд тях.

В трите досегашни албума от нейната кариера Metropolis (2007), The ArchAndroid (2010) и Electric Lady (2013) Джанел Моне не може да бъде вписана в някакви жанрове и генерализации. Тя смесва рок, соул, фънк, кабаре, хип-хоп, джаз и класически мотиви с лекотата на дете, което си плейва песни на iPod-а.

А последният сингъл Dance Apocalyptic е събрал в себе си типични за гърл група хармонии, ню уейв рок и укулеле звук в кипящ от енергия микс.

Ако и това не е достатъчно, в песните си Моне разгръща научнофантастичната история за пришълката Синди, андроидът от 2719 г. Естествено, съвременният контекст е неизбежен - Синди бива изолирана по същия начин, по който и самата Моне и семейството й по време на нейното детство в Канзас.

Наследници на Пришълеца

„Избрах андроид, защото за мен той символизираше „другото", новото „друго", казва Джанел Моне. „Има толкова много паралели с реалния ми живот; и с това да бъда афро-американска певица в модерната музикална индустрия."

Всъщност тя е най-новото лице на една дълга, макар и не особено добре разбирана традиция в афро-американската музика. За да открием смисъла на създаденото от Джанел/Синди, най-добре е да започнем с покойния джаз новатор Сън Ра. Във филма Space in the Place (1974) Ра играе интергалактически оракул с пелерина и златна шапка.

„Музиката е различна тук, вибрациите са други, не като на Земята с постоянното отекване на оръжия, гняв и безнадеждност", казва оракулът. Той предвожда колония от чернокожи, които „не съществуват" за хората на Земята. „Ние сме от другата страна на времето. Телепортираме цялата им планета тук чрез музика", добавя героят от филма.

Музиката на Ра често звучеше тъкмо като саундтрак на телепортирането, с пионерското интегриране на синтезатори и електронни инструменти. Но както добрите фантастични произведения, така и тази музика беше силно обвързана с реалността.

Сън Ра беше част от традиция, която по-късно ученият Марк Дери нарече „Афрофутуризъм" - смесица от фантастика и африканска култура в нов контекст.

„Афро-американците са в някакъв смисъл наследници на похитените от извънземни", пише Дери в своето есе Black to the Future.

Тъй като миналото на много роби, пристигнали от Африка в Америка преди векове, е било заличено, афрофутуризмът се появил като някакъв заместител в музиката, филмите, литературата и другите изкуства на 20-и век.

Чрез това движение африканците представят себе си като пришълците в западните общества, принудени да мечтаят за нова утопия, отдалечена географски и духовно от съвременния свят, който ги отхвърля и потъпква.

Космосът е правилното място

За някакъв вид продължения на афрофутуризма можем да счетем хип-хоп дуета OutKast от 90-те, особено пък в албума им ATLiens - вид отдаване на почит към Сън Ра и неговите визии за прокудените афро-американци.

В новия век последователи са Cannibal Ox и неговият The Cold Vein (2001), както и дебютният албум на Deltron 3030 (2000) и продължението му Event II. Deltron 3030 разказва за планета, която непрестанно върви към самоунищожението си.

Изглежда Сън Ра е бил прав през цялото време - наистина космосът е правилното място и може би трябва да се отправяме натам при първа възможност.

Или както Джанел Моне пее в титулната песен от Electric Lady: "Хайде, качвай се, космическият ми кораб отлита в 10".

Новините

Най-четените